Екипът на Кукления театър кани на премиерата на най-новото си представление „Роня –дъщерята на разбойника” по Астрид Линдген на 6 октомври от 19 часа и на 7 октомври от 10.30 и 11.45 ч. Те разказват една „разбойническа“ история за истинско приятелство, детска самоувереност и не толкова детска решителност, която може да промени всичко към добро. Екипът, който стои зад проект, е Христина Арсенова – режисьор, Емилияна Тотева – сценография и кукли, Гергана и Алекс Анмахян – музика. Ролите изпълняват Калина Вълчева, Наталия Василева, Димитър Николов – Шаблата, Велизар Евтимов.

„Заглавието избрахме с режисьора Христина Арсенова, защото вътре има много теми, които са актуални и в съвремието ни. Надявам се, че ще бъде интересно за публиката”, каза директорът Петър Влайков, който даде думата на актьора Велизар Евтимов.

„Аз съм Матис, бащата на Роня, който е много твърдоглав и преживява доста обрати в приказката. Има един безсмислен спор с неговия враг Бурка, макар че и двамата не знаят за какво е той, а са отраснали заедно. Най-важното за моя герой е, че въпреки неговата твърдоглавост, има добро сърце.  Разсъждава върху разбойничеството, но всъщност надделява любовта към дъщеря му и е готов да загърби разбойническия живот”, разказва Евтимов.

Колегата му и партньор на сцената Димитър Николов-Шайбата” допълва: „Интересното за мен в този процес е, че с Велизар малко си разменихме ролите. Той играе бащата, а аз – момченцето. Бях се отдалечил от тези образи, но се връщам към тях с удоволствие. Аз съм момченцето, което се влюбва в момиченцето. Но играя и Пер Черепа – един от бандата, приятел на Матис. Той е мъдрецът и от време на време му дава някакви насоки”.

Екипът на „Роня – дъщерята на разбойника” коментира и факта , че често се прави връзка с „Ромео и Жулиета”, защото и тук има два враждуващи клана без да се знае каква всъщност е причината за това. А всъщност важна е обичта между две деца, които искат да останат приятели за цял живот и да преодолеят враждата. 

„От книгата става ясно, че и двамата враждуващи разбойници са си играли заедно като деца, докато един ден не разбрали, че трябва да са врагове. За това безсмислие в света на възрастните става дума. Понякога живеем „Разбойнически живот” и не можем да си обясним защо не се обичаме в най-общия смисъл на тази дума. Посланието в тази приказка е много силно и за родителите, и за децата. То е различно, защото Астрид Линдгрен казва във всичките си книги, че иска да види децата да се забавляват, но не е съвсем така. Тя е винаги на страната на децата, на тяхната мъдрост, на правото им да вземат решенията за своя живот. В съвременния свят виждаме, че децата са съвсем различни. Те имат позиция, опълчват се на родителите си. В нашия спектакъл ние сме на страната на децата. Те могат да се вслушват в съветите на родителите си, но имат право да построят своя живот така, каккто те искат. Със своята чистота и своята недетска понякога решимост те успяват да случат нещата по по-добрия начин”, казва режисьорът Христина Арсенова и допълва: „При нас дори нещата стигат по-далече. Репликата е дадена в децата, които накрая казват – е как ще го изживеем този наш неразбойнически живот! Тоест – има ли начин, следвайки своите мечти, да изживееш живота си, както искаш, а не както ти налагат  обстоятелствата. Разбира се, има го вечният конфликт между бащи и деца. И тук е заложено решението в мъжкото и женското начало.  Бащата иска нещата да се случат, както той е решил, да се следват неговите съвети. Докато майката казва, че децата трябва да слушат, но ние трябва да им покажем пътя, да ги насочваме и да им дадем свободата те да направят своя избор. Има един куклен план, който е точно по приказката. Аз смятам, че е важно ние да бъдем верни на автора и да развием теза, която кореспондира със съвременността.  Върви и един втори актьорски план, в който те трябва да се припознаят в образите на разбойниците Матис и Бурка, а жените – на двете майки”, разказва Христина Арсенова.

Актрисата, която влиза в ролята на Роня – Калина Вълчева, сподели, че не е нужно домът, в който си роден и отгледан, да определя съдбата ти. Винаги можеш да се надигнеш и да кажеш: „аз не искам да бъда такъв”. 

„Изисква се смелост, защото да загърбиш това, на което си научен, не е много лесно. Да кажеш „не”, на хората, които са полагали грижи за теб – също. Но е възможно и постижимо, ако вярваш, че това, за което се бориш, е правилно”, коментира Калина.

Колежката ѝ Наталия  Василева пък не пропусна да покани публиката да гледа представлението, защото има какво да съпреживее с актьорите.