Археология, инфраструктура, съхраняване на културното наследство, дигитализация и поддържане на традиционните събития и фестивали на Пловдив – това са основните акценти на екипа на заместник-кмета Пламен Панов.

1 990 800 лв. – с 200 000 лв. повече от 2019 г., са разпределени за културния календар и събитията, които по традиция Община Пловдив организира. 3 млн. лв. от наградата „Мелина Меркури“, спечелена от фондация „Пловдив 2019“, също ще отидат за културно съдържание, обяви Пламен Панов на специална пресконференция за представянето на бюджета за култура на града през 2020 г.

Няколко са основните акценти, които той подчерта. Първо това е съхраняването на културното наследство и археологически разкопки. За тях са отделени 250 000 лв. В това число попада и Малтепе, което е извън Пловдив, но има потенциала да се разгърне като един от знаковите обекти за културно-исторически туризъм.

200 000 лв. за изготвяне на технически проект за форум Юг-Изток са заложени в бюджета, още 300 000 лв. – за северната част в зоната на Одеона, където се предвижда консервация, реставрация, възстановяване на сцената и художествено осветление. Така целият археологически комплекс в зоната на пл. „Централен“ ще бъде експониран и достъпен за пловдивчани и гостите на града.

Вторият акцент е подобряването на тепническата база на музеите и галериите. Предвиден е ремонт на фасадата на зала „Лотос“ с 60 000 лв., както и нов прожекционен апарат на планетариума в Природонаучния музей, както и нови 3D очила. В музея ще има и нов аквариум. Предвидени са средства и за останалите културни институти – музеи и галерии, както и Народна библиотека „Иван Вазов“, които ще имат възможността да модернизират базата си.

Две работни групи вече са сформирани, за да подготвят проекти за кандидатстване по Норвежката програма. Едната е на експертите от музеи, библиотеки, галерии и „Старинен Пловдив“ и е на стойност 400 000 евро. Сумата ще бъде насочена към развиването на иновации в културното наследство – виртуални разходки, 3D, мапинг и цифрови технологии.

Другата група ще продължи работата по дигитализацията на културното наследство и ще кандидатства за 350 000 евро. Със средствата ще бъде закупен нов скенер за външна дигитализация на сградите в Стария град, например.

1 000 000 лв. са отделени за завършването на Градската художествена галерия на ул. „Съборна“, през бюджета за култура общината ще изпълни и ангажиментите си към завършването на Голямата базилика, която трябва да отвори врати през ранна пролет, разказа заместник-кметът.

Сред големите фестивали и събития, които са разпознаваеми за публиката, тази година се присъединяват и ще бъдат финансирани някои от знаковите събития от Европейска столица на културата. Това са Пловдив Джаз Фест, Литературните маршрути, исторически фестивал. 36 са общо големите фестивали и събития, които подпомагаме, каза началник-отдел „Култура, археология и културно наследство“ Нина Димовска.

Тя подчерта, че смисълът на културния календар като механизъм за финансиране е обособен в няколко посоки – част от събитията са на конкурсен принцип, но има значими форуми, които са част от дългогодишната история на града и те се финансират от Общината без конкурс. Такива са фолклорният фестивал, Националните есенни изложби, част от събитията от Есенния салон на изкуствата, празникът на Пловдив и други значими чествания. Те са собствени събития и няма как да се провеждат конкурси за организирането им, подчерта Димовска.

В тазгодишния бюджет има предвидени средства за обучението на културни оператори. С тях ще бъдат поканени експерти, които да помогнат на местните културни оператори да пишат по-добри проекти.

Предвидени са средства и за изготвяне на технически проект за къща „Недкович“ в Стария град, после ще бъде търсено финансиране за реставрация и консервация на паметника на културата. Пламен Панов допълни, че се водят разговори и за превръщането на къща „Ламартин“ в резидентен център.

150 000 лв. са заложени за изготвянето на технически проект на кино „Космос“, който ще стъпи върху разработката на победителите от проведения през миналата година конкурс.

Пламен Панов допълни, че се работи активно с читалищата, които да се превърнат в изнесени класни стаи. За целта ще се търси финансиране през Министерство на културата, което вече обяви, че след музеи, галерии и театри, и библиотеките и читалищата ще могат да се ползват от учениците за изнесени учебни часове.