Гостуването в ателието на пловдивския художник Атанас Хранов е своеобразно приключение. След първата крачка попадаш във фантастичния свят на изкуството сред картини, нарисувани врати, някои от които падат в стремежа си да привлекат вниманието към себе си. Всички те дружно се надпреварват да разказват истории и докато непослушната  червена врата е уловена от художника миг  преди да се озове на пода, са надига друг по-тревожен шум – този от бурно море с бедстващи лодки. От отсрещната стена шепне морски капитан, който разкодира магическата мрежа на звездите на фона на класическа китара и смеха от пъпешовото лице на един галерист…

И когато Хранов започва да разказва чудноватите си истории, претворени в картини, всеки звук си идва на мястото, за да заживее в хармония с останалите. Точно както в хармония ще заживеят и картините в най-новата му изложба „Изход” в галерия „Aeterna” от 11 октомври с вернисаж от 15 до 19 ч.

Датата не е случайна, защото тогава Наско Хранов празнува рожден ден. Художникът споделя това и миг по-късно разговорът се отклонява в друга посока – червената врата иска да разкаже своята история.

 

ИЗХОД  С МУЗИКА,  МОРЕ, ЗВЕЗДИ И АНГЕЛИ

Много пъти съм облягал тази врата на точно това място. За първи път се случва такова нещо. Ако знаеш колко съм я мъчил тая врата! Тя ми е най-драматичната! Тя беше от първите, които започнах да правя. В началото тръгна много добре – фонът, основният цвят се получиха много добре. Бях много щастлив. Но в един момент не ми се получаваше. Уж с едни и същи бои работя, по един и същ начин ги смесвам, а нещо не става. Толкова я обърках картината, че стана неспасяемо. Накрая се наложи да я вкарам в банята, поливах я с вода, изтърках я цялата. Банята е последната инстанция. Но както винаги – случвало ми се е и други пъти, като махнеш излишните неща и картината сама ти подсказва накъде трябва да тръгне. След това тези – трудните, са ставали най-хубави.

Тази картина е вдъхновена от преживяна емоция, която е белязала душата ми.

 Случката е на една яхта, където приятел празнуваше рождения си ден. Беше се записал как свири, много е добър е на класическа китара. Това преживяване – без да е драматично или толкова важно, вдъхнови червената врата.  Просто тази история е останала в съзнанието ми не само с музиката и китарата, но и цялото преживяване. Някакъв сбор от усещания, съвършен миг, синхрон.

Така е и с останалите врати – този път изходите са обърнати към мен. В предходната изложба те бяха свързани с важни за мен приятели, а сега са за събития, които смятам за основоположни, че нещо е тръгнало оттам или нещо и свършило там.

„Изход” е надникване в моите лични преживявания.  При това не е нужно те да е чак толкова сакрални и важно и тотално разтърсващи,  за да оставят някакъв белег в теб. Може да е нещо много по-неусетно и мимолетно на пръв поглед, а да остави следа.

ИЗХОД С ДЪХ НА МОРЕ И КОРАБОКРУШЕНИЕ

Тази врата разказва история за една  наскоро преживяна буря в морето на моята любима  "La bonne vie".  Бяхме две лодки една до друга. Беше много странно да виждаш как и двете като в синхронно плуване се движеха под напора на стихията.  Истината е, че с капитан Румен бяхме на палубата. Беше толкова зловещо и мощно, че и двамата гледахме някак отстранено, с усещането, че сме на кино. Случи се до остров Тасос, а бурята бе толкова мощна, че почти ни обърна лодките.  Валеше дъжд, градушка и падаха светкавици. Затова и мачтите са почти хоризонтални. Хоризонтална е и самата врата.

ИЗХОД КЪМ ЕФИРНАТА МРЕЖА НА ЗВЕЗДИТЕ

Тази врата е запечатала друг незабравим за мен момент, отново свързан с "La bonne vie", но с емоции на съвсем другия полюс. Капитанът, който е астрофизик, се беше изправил на кърмата на лодката и ни обясняваше коя звезда коя е, кое съзвездие къде се намира. Беше някъде в Йонийско море. Това ми остана в съзнанието като един съвършен момент, заключен между безбрежната морска шир и безкрая на нощното небе. Целият екипаж бе отправил поглед нагоре.

ИЗХОД СЪС СИН АНГЕЛ

Това синьо ангелче отгоре го нарисувах  днес. Това е моето малко красиво детенце Никола. Той точно така искри.  Не съм си поставял за цел да материализирам красивите емоции, които ми се случиха с появата му, защото знам, че в един момент те сами ще изплуват. Но на тази врата си направих нещо като автопортрет и съвсем естествено четката ми нарисува синия ангел, бдящ отгоре.

Това е един от изходите, зад който всеки се надява да открие нещо красиво, смислено, споделено. Споделената красота е най-великата.

ИЗХОДИ С НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ПОСОКИ

Поръчвам вратите и ми ги прави един дърводелец, за да са с размерите, които са ми необходими, а те не винаги са стандартни.  Не знам точно като как стана генезисът на тази идея. Те най-добрите идеи идват тогава, когато си готов за тях. Не става – абе, сега трябва ми нещо много гениално. Хубавата идея си зрее в теб и ти се показва, когато си готов за нея. Така беше и с носовете на корабите в предходните ми изложби.

Това приключенстване в материалите ми доставя удоволствие, интересно ми е. Без него нямаше да е същото, нямаше как да продължа без да мога да изненадвам и себе си.

Дръжките са органична част от картините. Аз мисля, че те хем са видими и ясни, хем и не се натрапват. Първо правех вратите с две дръжки, но реших, че още една трета няма да натежи.  Създават усещането за фантазност, за приказка и сякаш казват, че възможните изходи не са един или два, а много.

Тези изходи ни дават възможността да се движим в различни посоки на магичното. А някои от тези врати имат и дръжки на прозорци, които са изход към едни други – по-малки светове.  Едни са хоризонтални, а други – вертикални. Кой казва какъв трябва да е изходът? И каква трябва да е вратата, която е в главата ти? Ти всъщност не минаваш физически през нея, а по всякакъв друг начин.

Точно затова и няма значение дали една врата е изход или вход. Тя никога не би могла да бъде препятствие за невидимото общуване с изкуството. Аз избрах думата „изход”, защото сякаш има едно по-библейско звучене. Да излезеш от днес и сега и да влезеш в някакъв свой скъп, важен и любим момент.

ПЪПЕШ С ЦИГАРА В УСТА

Това на вашето внимание е портрет на галериста на „Aeterna” Стоян Даскалов. И в него има скрита история. Аз на шега му казвам, че е подпухнал тигър, защото той е много енергичен, мята се в различни посоки. Отрязаният  пъпеш има следната история.  След плаването ми до островите Лимнос и Тасос се чухме и се разбрахме да се видим със Стоян.  Отидох и му занесох един пъпеш и му казах: „ето ти армаган от остров Лимнос, най-хубавите пъпеши зреят там”. Той ме погледна скептично и ми отговори: „глупости, това не е от Лимнос, това е от Лидл”.

Положих неимоверни усилия да го убедя, но той така и не ми повярва този пусти Стоян. Той си изяде пъпеша и наистина се оказа много вкусен.  Сега е моментът да споделя пред вашата медия, че всъщност пъпешът беше от Понеделник пазара. Обаче фактът, че толкова не поиска да ми повярва, много ме засегна (смее се). Затова го нарисувах с глава като пъпеш и дупки за ангелски крилца, които липсват. Изгубил ги е някъде така, невярвайки на другите хора.

ИЗХОД НА ТЕПЕТО

Синът ми Любен пристигна от Чили и сега си живеем щастливо горе на тепето.  Пазаруваме си, готвим си, радва се на братчето си.  Нарича го „моето ермано”.  Това е много щастливо време за мен с двете ми момчета.