Окръжен съд-Пловдив осъди пловдивчанин да върне 200 000 евро, взети назаем от бившата си тъща. Освен сумата на заема, магистратите отсъдиха, че той трябва да заплати и 118 679,76 лева лихва върху сумата и 32 884,00 лева разноски по делото.

През януари месец 2011 година, пловдивчанинът подписал договор за заем с майката на съпругата си в размер на 200 хиляди евро. С разписка от същата дата, той признал получаването на сумата. Съгласно договореното, мъжът поел ангажимент да върне парите в 3-годишен срок.

През януари 2014г. между страните бил подписан анекс №1 към договора, с който те се съгласили срокът за връщане на заетата сума да бъде удължен до месец май 2015г. С анекс №2 от май 2015г. срокът бил удължен за още шест месеца.

С договор за цесия от февруари 2020г. тъщата прехвърлила на трето лице вземането по описания договор за заем, който от своя страна завел дело срещу мъжа.

Зетят от своя страна отрича да е взел парите, макар че е подписал договора и анексите към него. В хода на разследването е установено, че договорът бил създаден от съпругата му през есента на 2017г. и мъжът го подписал по нейно настояване, като гаранция за дадено от него обещание да й дари въпросната сума от 200 000 евро, което е сторил през ноември 2017г. – превел сумата 210 000 евро по банковата й сметка. Предвид доверието, което е имало между тях към този момент, той не е изисквал съставянето на обратен документ. По думите му, в отношенията със съпругата му било практика той да й дарява част от получените приходи, тъй като имал деца от първия си брак и искал да я подсигури в случай, че се случи нещо непредвидено с него. Практика било също така тези негови обещания към съпругата да бъдат обезпечени с договори за заем с майка й.

Към датата на сключване на договора, пловдивчанинът твърди, че не е познавал бъдещата си тъща и не е имал нужда от парични средства. Запознал се с нея след като сключил брак с вече бившата си жена. Той счита, че предявяването на исковете е поредната провокация и злоупотреба с права от страна на бившата му съпруга и нейната майка, които са завели и други дела против него.

След множество експертизи, съдът приел, че договорът и анексите не са издадени през описаните години, а са напечатани в кратък срок от време, но въпреки това са подписани от страните и са реални. Не се доказва обаче връзката между направеното в полза на жена му дарение от 210 000 евро и договорът за заем.

На база тези заключения, съдът реши, че следва да бъде върната сумата от 200 000 евро заедно с лихвата, както и да бъдат заплатени разноските по делото.