Родопска идилия или неуморен съзидателен труд в суровите планински условия? Даваме ли си сметка за онези хора, които живеят благодарение на земята, които създават храната, която ние сме свикнали да „расте“ по магазинните рафтове?

Тези въпроси вълнуват читател на TrafficNews.bg, който съзря история, която трябва да бъде разказана, в битието на един родопчанин. В забързаното си градско ежедневие, рядко мисълта ни се прокрадва към планинските кътчета и техните обитатели. Тези трудолюбиви българи целогодишно полагат неимоверни усилия - заровени в земята, грижещи се за животни - тяхната себеотдаденост на природата, тяхната неуморна грижа за флората и фауната, техните златни ръце ни карат да настръхваме, да се смиряваме.

Така се почувствал и нашият читател, който ни изпрати историята на дядо Захари:

„Това е Родопчанинът! Не спира да се труди, за да е готов за зимата и да има с какво да изхранва животните които отглежда! И при жега и студ Родопчанинът работи. В момента температурите се повишават, но той е там!

Човекът се казва Захари Алексиев. Не е сам, живее с жена си Зорка в село Елховец, община Рудозем. И двамата са много трудолюбиви - почиват си само когато времето е горещо или ако се случи да е дъждовно. През другото време се отдава изцяло на работа.

Неговата история ме вълнува, защото в днешно време тя е феномен, рядко може да се види. Хората от Родопите се отказват да гледат животни и най-вече крави, защото е трудно. Млякото се изкупува на безценица.

Това е много жалко за нашия район. Човека на снимката е пенсионер на възраст към 80 години. Но продължава упорито да се труди.“

Попитахме младежа, разказал историята и нарекъл дядо Захари „Родопчанинът“, с главно „Р“, дали е разсъждавал върху проблема за отдалечаването на хората от природата? Мисли ли, че гражданите са забравили своите трудолюбиви сънародници, които неуморно и без пагони, произвеждат част от храната, с която ние се храним.

„Според мен е различно. Има хора които всеки уикенд се прибират от града, за да помагат на своите родители. Сега е времето за изваждането на родопските картофи и фасула. Много хора от града се връщат на село“, сподели младежът, а ние се усмихнахме, че все още има хора, които тачат родната земя.

Усмихнахме се на всички оцеляващи, благодарение на своето упорство, на тези, които се хранят от всекидневна трудоемка дейност и на всички съпричастни, които освен да им се възхищават са там – рамо до рамо в труда и удовлетворяващата умора.  

Това е превозното средство, с което дядо Захари кара сено, картофи и всичко друго, което се нуждае от превоз.