ДЗЗД "Глав - Архи" обжалва в Комисията за защита на конкуренцията процедурата по избора на изпълнител за реставрацията и консервацията на фасадите на сградата на Българската народна банка.

Припомняме, че в процедурата участваха шест фирми - "Маив Билд" ООД, Консорциум "Пи Ес Пи - Билд" ДЗЗД, "Аква Конструкт Груп" ЕООД, ДЗЗД "Глав - Архи", "Интер Строй Груп" ЕООД, "Вийом" ЕООД. Поръчката с оферта от 1 815 000 евро без ДДС, както и 236 739 евро непредвидени разходи, спечели ДЗЗД „Културни обекти Пловдив“ с водеща фирма „Интер Строй Груп“ ЕООД.

Жалбоподателят ДЗЗД "Глав - Архи" бе отстранен от надпреварата, защото не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Работната програма, представена от участника като част от неговото техническо предложение. Не изпълнява изискванията в раздел "Критерии за възлагане, методика за оценка на офертите". Фирмата е позната в Пловдив, защото стои зад ремонта и реставрацията на Жълтото училище в Стария град.

Експертиза на проф. Валентин Тодоров очерта ключовите етапи за реставрацията на фасадата.

Мазилките на сградата са в сравнително добро общо състояние, но реалният мащаб на скритите щети ще стане ясен едва след изграждането на скеле. Това показва експертизата на проф. Валентин Тодоров, приложена към тръжната документация за предстоящите ремонтни дейности.

Наличните към момента поражения по фасадата са причинени основно от нарушени покривни обшивки и течове от водопровода и канализацията. Освен видимите дефекти, експертният оглед отчита и скрити проблеми като разслояване на мазилката, чийто обхват предстои да бъде установен ръчно от специалистите след монтирането на скелето. Всички компрометирани участъци ще бъдат своевременно отстранени.

Според препоръките в документацията, преди стартирането на същинската реставрация трябва да се извърши цялостна проверка и претърсване на покрива. Предвижда се почистване и частична подмяна на улуците и водосточните тръби, както и ремонт на водопроводната и канализационната мрежа за трайно отстраняване на влагата.

Декоративните елементи по сградата са запазени в добро състояние, като леки нарушения са констатирани единствено по зъбите на главния корниз и сферите на централната капандура. Те ще бъдат почистени и укрепени, а липсващите им детайли ще бъдат възстановени, за да се подчертаят оригиналните им форми.

По-сериозна намеса изискват каменните елементи по фасадата, които са силно замърсени и обрушени по ръбовете и ъглите. Освен тяхното почистване, проектът залага и на пълна реставрация на дървената дограма. Дейностите включват сваляне на старите пластове боя, подмяна на изгнилите и повредени дъждобрани, както и регулиране на механизмите за затваряне.

СГРАДАТА НА БНБ:

Емблематичната сграда на бившата Българска народна банка (БНБ) на ул. „Райко Даскалов“ № 51 в Пловдив подлежи на строг режим на опазване при предстоящите строително-монтажни и реставрационни дейности. Постройката притежава статут на единична недвижима културна ценност от епохата на Новото време. Тя е декларирана още през 1985 г. с писмо №395 на тогавашния Национален институт за паметниците на културата.

Сградата заема ключово място в архитектурната тъкан на града. Тя попада в обхвата на групова недвижима културна ценност – системата от улични ансамбли по централните улици „Княз Александър I“, „Отец Паисий“, „Райко Даскалов“, „Христо Г. Данов“ и площад „Джумая“, както и в границите на Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“. В административно отношение имотът е разделен на два подобекта, като единият е частна собственост и в него днес се помещава клон на „УниКредит Булбанк“.
Високият статут на обекта налага стриктни изисквания към проектантите и изпълнителите. Преди старта на същинските дейности се изисква детайлно предварително изследване и документиране на причините за влошеното техническо състояние на сградата. Всяка намеса преди и след ремонта трябва да бъде прецизно описана и предадена в архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да се съхрани точна информация за бъдещите поколения.

Водещият принцип при консервацията, заложен и в българския Закон за културното наследство, е пълното запазване на автентичността на паметника. Тъй като всяка намеса носи риск от нарушаване на конструктивния и естетическия баланс, радикалните промени са напълно изключени. Изисква се прилагането на оригинални материали и традиционни технологии, чийто начин на стареене е познат и предвидим. Употребата на неизпитани съвременни суровини крие риск от странични ефекти и може да наруши съществуващото равновесие. При крайна необходимост от въвеждане на нов материал неговите свойства и експлоатационен живот трябва да бъдат специфицирани максимално точно, а всички по-късни намеси трябва да позволяват лесен бъдещ ремонт или подмяна.