Българската федерация по лека атлетика представи интерактивна карта за състоянието на лекоатлетическата инфраструктура в страната и в дискусия очерта приоритети за нейното развитие. Събитието, което е съвместна инициатива на Българската федерация по лека атлетика и Българския олимпийски комитет, се състоя в зала "Силвър" на стадион “Българска армия“ в столицата и събра на едно място висши спортни ръководители, представители на държавната и местната власт, спортисти и треньори.

Картата обхваща над 100 обекта в повече от 70 града и представя актуалното състояние на инфраструктурата, както и предизвикателствата и възможностите за нейното развитие.

"През последните години в България се инвестират доста средства в нови съоръжения. Това е положителен процес, който БФЛА подкрепя и оценява. Но в същото време си задаваме и някои въпроси: Строим ли там, където действително има нужда? Използват ли се ефективно средствата, които влагаме? Точно това ни накара да направим национално проучване на условията, които предлагат спортните бази за лека атлетика в страната. Обиколихме над 70 града, посетихме 103 обекта, срещнахме се с всички 136 клуба в страната, проведохме десетки срещи с треньори, спортни деятели, срещнахме се с представители на местната власт", заяви президентът на БФЛА Георги Павлов.

"Създадохме тази карта не за да търсим виновни, а за да намерим решения. За пръв път разполагаме с толкова подробна информация на състоянието на съоръженията за лека атлетика. Резултатите от проучването показват, че 40 спортни бази са в добро състояние, 62 се нуждаят от ремонт, две са в процес на ремонт и две са в етап на проектиране. Тези числа ни покават, че значителна част от нашата инфраструктура се нуждае от обновяване", добави той.

Специално внимание Георги Павлов обърна на условията за трениране на лека атлетика в четирите най-големи града в страната - София, Пловдив, Варна и Бургас, като оценката и за четирите е, че се нуждаят от повече и по-добре поддържани писти.

"Как очакваме да развиваме масов спорт и бъдещи шампиони, ако в най-големите градове липсват подходящи условия. София, Пловдив, Варн и Бургас са градове с традиции и поколения от шампиони. Проблемите там са повече от очевидни.

В столицата от над 20 стадиона в момента има останали 10, като един от тях е на ниво проект (стадион "Локомотив"), а за целите на високото спортно майсторство могат да се използват само три обекта - зала "Асикс Арена", която е дом на атлетиката през зимата, базата на Националната спортна академия "Васил Левски" и Националният стадион "Васил Левски".

"Пистата на "Асикс Арена" вече е сериозно износена и скоро се нуждае от смяна. Базата на НСА ние я ползваме, но на първо място тя е за учещите в университета. За нас остава само пистата на Националния стадион, която наскоро бе подменена и е в отлично състояние, но знаете, че стадионът постоянно се ползва за футболни мачове и концерти и ние можем да го ползваме между другото", каза Павлов.

"Пловдив също не отговаря на потребностите - от 3 стадиона и 2 зали се използват два стадиона и две зали. Стадион "Пловдив" обаче е без акт 16 и е опасен, като на него не могат да се провеждат състезания.

Варна продължава да търси своя истински дом. Двата стадиона там се използват и от други спортове. а единствената зала трябва да обслужва нуждите на цялата лекоатлетическа общност в града.

В Бургас е най-притеснително положението - стадионът там разполага с писта с дължина едва 200 метра, а тренировъчната зала е в изключително лошо състояния. Мисля че е крайно време да обострим вниманието, че трябва да се случи нещо там, защото има 6-7 клуба с традиции. В добра комуникация сме с кмета в Бургас, предстои ни да осъществим връзка и с градоначалника на Варна."

"Тази интерактивна карта показва къде сме днес, какво сме постигнали и какво предстои да бъде направено. Защото ако искаме утре българският химн отново да звучи на олимпийски игри, световни и европейски форуми, трябва днес да инвестираме в местата, където се раждат мечтите, където се раждат шампионите, където се изгражда бъдещето на българската лека атлетика", заяви Павлов.

В същото време той даде за пример редица по-малки градове с добре поддържани бази:

"През последните месеци и седмици във Враца и Кюстендил бяха открити нови писти, които предлагат много добри условия. В Дупница също предстои откриване след цялостен ремонт на лекоатлетическата настилка Най-голямата звезда в атлетиката ни в момента Божидар Саръбоюков е от малко градче - Харманли, но там общината е прегърнала идеята за спорта и много помага".

Президентът на БФЛА подчерта, че е много важен начина, по който се планират инвестициите, за да отиват там, където наистина има нужда от тях.

"В Джебел, Царево и Белица няма клубове по лека атлетика, но там има писти за тренировки. С парите, които се отделят за такива места, могат да се изградят или обновят няколко бази в София и проблемите на столичната лека атлетика да бъдат решени", посочи той.

"Затова преди да се вземе решение за изграждане на ново съоръжение трябва да се прецени кой и за какво ще го ползва. Не винаги строеж на нов стадион е най-доброто решение, понякога е по-добре да се ремонтира съществуващата база. Затова предлагаме при определяне приоритетите за инвестиции да се търси становището на спортните федерации. Те трябва да участват още на етап проектиране, за да не се получават несъответствия като при най-голямата спортна зала в България - "Арена София", която заради липсващи десет метра не може да се ползва за състезания по лека атлетика, а също така има и проблем с височината й, касаещ спортове като художествената гимнастика."

Георги Павлов обърна внимание и на ролята на публично-частното партньорство, като даде за успешен пример стадион "Българска армия", където се проведе днешното събитие.

Той също така подчерта нуждата от създаване на канал за комуникация между федерациите и властта, като главна роля в него като посредник да има Българския олимпийски комитет и Весела Лечева като негов председател.

Също така според него е необходимо да се проведе национално проучване на абсолютно цялата спортна инфраструктура в страната, не само за лека атлетика, за да се види цялостната картина и да се набележат приоритетите за развитие.

"Надявам се тази карта да бъде един добър пример и в рамките на следващите шест месеца тя да се допълни и със спортните обекти, ползвани от други федерации", каза още Георги Павлов.