Сиймур Хърш е един от най-известните световни разследващи журналисти-ветерани от САЩ. Определя себе си като писател на алтернативната история за войната с тероризма. Публикува материали по военни въпроси и теми за сигурността в престижни издания. Спечелва си световна слава през 1969 г. със статиите си за войната във Виетнам, а през 1970 г. получава наградата „Пулицър” за работата си по отразяване на световни събития. Носител и на множество други награди за журналистика, сред които „Джордж Полк” и „Джордж Оруел”. През 2004 г. репортажите му за случаите на малтретиране на затворници в затвора „Абу Граиб“ предизвикаха огромен обществен интерес.

 В хода на войната в Сирия той разкрива, че  най-вероятно зарин не е използван от сирийското правителство, а от тайните служби и ислямистите. Някои медии атакуват Хърш след тези разкрития, защото той, известен с открития си стил, упреква традиционните медии в безкритично обслужване на американското правителство.

 

 Дойче Виртшафтснахритен: Преди години вие доказахте, че сирийският президент Башар Асад не е използвал бойното отровно вещество зарин. Въпреки това и до ден днешен се поддържа тезата, че той носи вина за разрушаването на страната и възпрепятства един бърз край на войната. Откъде идва тази омраза към Асад?

 Сиймур Хърш: И аз не разбирам това. Вижте, ако направим днес допитване до 435-те членове на Американския конгрес и 100-те членове на Сената, ще получим следния резултат: 533-ма към 2 -ма, които искат Асад да се махне. Ще ви посоча един от проблемите на Башар Асад: той отклони поканата да се включи към американската коалиция срещу Ирак след атентата от 11 септември 2001 г. Знаете ли, абсурдното е, че Асад е напълно светски политик. Той предупреждаваше още през 2002 г. за опасността, идваща от Ислямските братя. Сирийските тайни служби са доставили на Вашингтон стотици документи, в които се посочват терористичните плановете на ислямистите спрямо САЩ и Запада. Асад не е от „меко пипащите“ политици, той е изтезавал и бомбардирал, но и ние, американците, това сме го вършили във Виетнам. Хвърлили сме две атомни бомби. Аз мисля, че след 11 септември Асад е попаднал преди всичко в положението да принадлежи към „Империята на злото“.

 – Стараел ли се е Асад да развива добро отношение към САЩ?

 – Правил го е, при това съвсем недвусмислено. Затова ни е пращал секретни информации на тайните си служби за ислямистите. Сирийските тайни служби са едни от най-добрите в света. Те ни доставиха между другото информации за Мохамед Ата и терористичната клетка в Хамбург. Но преди всичко американците не разбраха едно нещо: Сирия беше, както Ирак и Либия, една светска държава, с умерени сунити. А ние прегазихме тези страни, съборихме правителствата им и с това помогнахме на онези, които определяме за най-лошите ни врагове – Ислямска държава или Даеш и всички останали сунити-екстремисти.

– Защо Обама не признава това?

 – И аз не го разбирам. Знаете ли, има нещо странно: може би трябва да кажем, че в лицето на Обама имаме един от най-интелигентните президенти въобще. Предполагам, можем да кажем също, той е най-добрият, който можем да имаме – именно ако трябва да си спомним за неговите предшественица като Буш и Чейни. Но външната политика на Обама е продължение на политиката на Буш. Той продължи с „Война срещу терора“ – въпреки че след 14 години виждаме как войната не доведе до нищо, напротив – тя влоши всичко. По-рано бяхме една от ней-респектиращи страни в света – а днес?

 – Какво трябваше да направят САЩ след 11 септември 2001 г.?

 – Трябваше веднага да отидем в Москва. Руснаците знаят точно каква опасност означава ислямска заплаха. Те водиха една брутална война в Чечня, защото знаеха колко опасен може да бъде ислямизмът. Мисля, че именно за това решиха да се намесят в Сирия.

 – Скоро публикувахте своя интересна статия в London Rewiev of Books, в която посочвате, че американските военни са били против разрушаването на Сирия, но Обама не се е вслушал в техния съвет. Защо?

 – Нямам обяснение. Факт е, че председателят на Съвета на американските началник щабове генерал Мартин Демпси е отишъл при Обама и му е казал: „Ако Асад падне от власт, ще настъпи хаосът, трябва да подкрепим Асад“. Германското разузнаване също достави информации, че Асад е със здрави позиции сред народа. Аз не мога да чета мислите на президента, но от самото начало беше ясно, че няма никаква така наречена „умерена опозиция“.

В началото на войната части на т.нар. „Свободна сирийска армия“ се присъединяват към ИД, защото за известно време изглеждаше, че те като че ли са по-силните. Но след една година започнаха да дезертират. Дадохме им „умерени“ оръжия. Но какво направиха те? Просто ги зарязаха, защото нямаха никаква военна организация – или ги продадоха на ИД. И така, нашите оръжия преминаха в ръцете на врага. Нашето правителство беше предупреждавано, че сваляне на Асад ще бъде лудост – защото резултатът ще бъде правителство на радикален ислям. Военните предупреждаваха за турския президент Ердоган. Въпреки това Обама го възприема за верен съюзник. Аз не мога да разбера, защо политиката на Белия дом е така непоследователна.

– Може ли да се каже, че руснаците водят успешна операция в Сирия?

– Не съм бил свидетел, не мога да го потвърдя с очите си. Но имам много събеседници от военните и тайните служби. Изглежда, че според тях руснаците си вършат добре работата. Американското военно ръководство говори например с най-голямо уважение за генерал Валери Герасимов, шефът на Генералния щаб на руските въоръжени сили. Американците са респектирани от него. Путин постъпи много умно: той първо дообучи сирийската армия и я стегна. Той им позволи да си отдъхнат и после им върна боеспособността.

– Има ли според Вас договорка между САЩ и Русия?

– Нямам доказателства. Знам само, че има много тесни контакти между външния министър Джон Кери и колегата му Сергей Лавров. Лавров е много праволинеен. Той винаги открито е казвал каква е руската политика. За съжаление преобладаващо в нашите медии се насажда твърдението, че каквото каже руският политик, то е лъжа. Защо просто не се вслушват? Аз не мога да разбера защо Обама възприема такава антируска позиция. Руските тайни служби са информирани по-добре за региона от нас. Знаят повече за ИД, Даеш и за Ал-Багдади. Те – както и сирийците – казват, че са готови за по-добри отношения със САЩ. Но президентът води твърда политика спрямо Русия – аз не знам защо е така.

– Какво ще се случи по-нататък в Сирия?

– Ще бъда откровен – не вярвам, че Женевските мирни преговори ще доведат до някакъв резултат. Башар Асад няма повод да отиде в Женева. Не забравяйте, че той има извънредно голяма подкрепа в сирийската армия. Той я е градил последователно от 1990 година насам. За какво да преговаря? Руснаците ще прокарат своите цели, те се нуждаят от сигурност около Латакия. Сирия е понесла извънредно големи загуби в тази война, както във военно отношение, така и сред цивилното население. За руснаците и за сирийците е много важно да затворят коридора към Турция. Защото от Турция пристигат оръжията и наемниците, които преминават там безпрепятствено границите. Смятам, че накрая големият губещ ще е Ердоган.

 Сиймур Хърш. Снимка: сп. “Ню Йоркър”

Превод от немски: Александър Александровq е- vestnik