Големи ята щъркели правят своя последен тържествен полет над Пловдив. Спускат се над паметника на Альоша, заслушват се в арии, долитащи от Античния театър, вглеждат се в красотата на Родопа планина, преброяват седемте хълма и ги оставят на съхранение на пловдивчани. 

На малките щъркелчета предстои тепърва да се сблъскат с далечни южни земи и да преживеят първото си дълго пътешествие по въздух. Досущ като пътник, заминаващ за дълго от родината си, реейки се в небето те се сбогуват с града над тепатата и политат към неизвестното. А с щъркелите... с щъркелите отлитат и около 10 градуса от средните температури.

Раздялата е тъжна, но не е завинаги. И ние жалим и ни домилява - за гори и реки, за мириса на зелена трева, за розовите домати, за пясъка и слънцето. Но не казваме последно „сбогом“, а само доскоро – и на щъркелите, и на лятото. Надяваме се с разпукването на първите цветни пъпки, градът ни да посрещне топлолюбивите обитатели на високи гнезда в Пловдивско отново.