В събота, 10 август, се открива ловният сезон за пернат дивеч. 104 ловни дружинки обаче няма да могат да се насладят на хобито си, защото ловните им полета попадат в 200-километровите зони около огнищата на африканска чума по свинете, където е забранен ловът със заповед на земеделския министър Десислава Танева. Как оценяват ловците тази мярка, коментира пред TrafficNews Васил Василев,  шеф на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”      

-   Г-н Василев, ще помогне ли забраната за лова в зони до 200 кв. км около огнище на африканска чума по свинете за овладяване на залазата ?

-   Моето мнение, което съм споделил и с министъра на земеделието Десислава Танева е, че в тези зони за сигурност не трябва да се ограничава ловът по принцип. Причината за това е, че министерството разчита на местните ловци да извършват два пъти седмично обходи за търсене на умрели животни, за да се следи разпространението на заразата.

Ако ловците нямат възможност да съчетават тези претърсвания с лов на пъдпъдъци, патици или друг вид разрешен за ловуване вид дивеч, каква би била мотивацията им да се включат в тези претърсвания? Считам, че тази мярка е крайна и насажда определени негативни настроения срещу действията на институциите като цяло.

-   Кои са териториите и горските стопанства, които ще бъдат засегнати?

-   По последната информация, с която разполагам от Изпълнителна агенция по горите, забраната ще засегне 104 ловни дружини, попадащи в зоните около констатирани случаи на АЧС при диви свине. Поименно те са публикувани на сайта на Изпълнителна агенция по горите.

-  Тази мярка няма ли да е голям удар върху приходите на ловните стопанства?

-  Тази мярка лишава засегнатите ловци от възможността да ловуват, което от своя страна ги демотивира да полагат грижи за дивеча в тези райони. От друга страна основните по обем приходи, които постъпват в ловните сдружения за стопанисване на дивеч, са процент от стойността на издадените разрешителни за ловуване, т.е. когато няма лов, не се издават разрешителни, няма и пари за стопанисване на дивеч.

Следва да поясня, че в предоставените им територии ловците извършват дейности за подобряването на местообитанията и увеличаването на запасите не само на дивите свине, а и на всички останали видове едър и местен дребен дивеч като сърни, елени, зайци, яребици, фазани и др. Тоест Африканската чума по свинете ще засегне косвено всички видове дивеч. По тази причина предлагаме с промяна в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, средствата които ловните сдружения превеждат като отчисления в държавния бюджет, да остават при тях, за да се преодолее финансовия срив в системата.

- Хората, които са си купили ловни билети, губят ли парите си?

-Не мисля, че ловците, които са заверили ловните си билети, са загубили парите си, защото правото на лов не е обвързано с конкретен ловен район. В този смисъл един ловец със заверен ловен билет има правото да ловува в цялата страна. Отделен е въпросът колко от засегнатите ловци в действителност ще могат да си позволят да отидат другаде на лов – това все пак е свързано с допълнителни финансови средства, а и с необходимостта да познаваш ловец, който да те покани да отидеш при него на лов.

Използвам повода да призова ловците да бъдат солидарни към своите колеги, които не могат да ловуват в своите райони и да им предложат своето гостоприемство. Все пак обръщам внимание, че дрехите, обувките и превозните средства трябва да се дезинфекцират след всеки ловен излет, за да не допуснем сами да пренесем вируса.

- Помогнаха ли ловците за ограничаване на популацията на дива свиня и ще продължат ли тези мерки? Трябва ли да се намеси и армията, например?

- Тук е важно да се разясни следното. Ловът е законово регламентирана дейност, т.е. с ясно определени срокове, методи, начини и средства за ловуване. В рамките на тази законова регулация ловците полагат максимални усилия да отстрелят повече диви свине и то от години назад.

Въпреки това съществува тенденция за увеличаване на популацията на дивите свине на само е България, но и в почти всички европейски държави. Това основно се дължи на промените в начина на ползване на земеделските земи. В тази връзка беше необходимо да се направи законова промяна, която да позволи на Министъра на земеделието, храните и горите със заповед да променя срокове на ловуване и по този начин да се отпоснат допълнителни излети за групов лов на дива свиня след края на ловния сезон през януари или февруари.

За съжаление това не се случи и резултатите са налице. Относно включването на армия, полиция или други специализирани структури за отстрел на диви свине считам, че това е безсмислена мярка. Безсмислена е, защото животните имат характерно поведение и ако ти не познаваш особеностите на района и навиците на дивите свине в него, пракически е невъзможно да извършиш отстрел или в най добрия случай ще успеят да отстрелят единични животни. А никой не знае по-добре тези особености от местните ловци.

- Според вас глиганите ли са основните преносители на заразата?

- Дивите свине са един от възможните вектори за разпространение на заразата, но те в никакъв случай не са основната причина за тази епидемия. Трябва ясно да се разбере, че ние – хората, сме основния преносител на вируса.

- Как АЧС мина Балкана и бяха засечени случаи на с убити глигани на хижа „Здравец”?  Възможно ли е това да е станало с търговия със заразени прасета от Северна България?

- Възможните вектори са много, но допускам, че поради факта, че заболяването е регистрирано в заградена територия, заразата да е навлязла или със заразени полудиви свине, или с фуражите, с които тези животни се подхранват, или поради неспазване на мерки за биосигурност на лицата, които имат достъп до тази оградена територия.