Днес никой не поставя под съмнение компетентността на дамите като юристи. Дори и в най-тежките дела жени влизат като прокурори или адвокати, никой дори не си и помисля да постави под съмнение решение, взето от жена - съдия. Но преди век представата за жена на съдийската банка е била немислима. Борбата със заложените в "мъжкото" общество стереотипи е била дълга и неравна. Но в историята ни има жени, които са се борили за правата си. 

Екатерина Роглекова е съдия в Окръжен съд и преподавател по наказателно право. Тя припомня някои от най- парадоксалните схващания, които са присъствали в дебатите "за" и "против" жените в правото. Текстът е посветен на дамите, проправили път в тази изключително отговорна професия. 

 

За инфериорните* създания, които взеха век от мъжете

Честит 8 март на всички жени!

И тъй като винаги се поставя въпросът коя точно празнува, както и въобще трябва ли да отбележим тази светла дата, искам сърдечно да ви поздравя, като напомня някои добре забравени факти. Те касаят жените – юристки, /по понятни причини/, но са значими за всяка една от нас.

Когато се върнем назад, не много далеч, а във времето на нашите баби !!! се оказва, че не са разполагали с едни от най-значимите права, които днес възприемаме /слава богу/ за нещо съвсем обикновено. Не само в България, но и в останалия „цивилизован“ свят.

- След Освобождението и създаването през 1892г. на Юридическия факултет - до 1901г. не е било позволено на жени да учат право. В последствие жените са допускани като студентки или слушателки, но не е било разрешено да практикуват каквато и да е юридическа професия.

- Борбите да могат „поне“ да бъдат адвокати са продължили дълго време, въпросът е бил поставян многократно и напълно безуспешно. Темата жени да правораздават като съдии или да са прокурори почти не е била на дневен ред, очевидно като напълно неприемлива.

- Ожесточените битки на майките на нашите майки повдигат редица дискусии, опити за промяна на законите, на нравите, на стереотипите и възгледите за мястото на жената в обществото, без резултат до 1944г. До тогава стотици момичета завършват право /през 1917г. е имало между 170 – 200 студентки в Юридическия факултет/, като са знаели, че няма да имат право да практикуват, но въпреки това са се дипломирали повече от успешно. Днес дори не мога да си представя каква силна мотивация и желание са имали тези жени, знаейки, че няма да имат достъп до съдебната зала….

Най-интересни обаче са водените дебати „за“ и „против“.

Един от сериозно обсъжданите аргументи, които силно ме „разчувстваха“ са били, че жените ще бъдат лоши адвокати и несправедливи съдии, защото „У тях господстват чувствата. Постоянно са тревожени от външни възбуждения, както и са неспособни да схващат обективно нещата и правилно да ги приемат.“ Мнението, че жените се водят единствено от чувствата си, било толкова разпространено, че „се било сраснало“ със съзнанието на хората, поради което и се налагало да бъде оборвано по всякакъв начин – като се започне от цитати на известни философи, до използване на научни трудове относно „осезателната чувствителност и на двата пола“. Защитниците на жените навеждали доводи, взети от френски философи, че т.к. например наказателното право изисква способност за проникване в душата на хората, щом жената е надарена с по-голяма чувствителност, то тя ще е по-проницателна, ще е по-подозрителна и оттам ще прави по-добър анализ. Между другото Ламброзо, за да обърка съвсем нещата, бил стигнал до заключението, че всъщност дамите били „несравнително“ по-малко чувствителни от мъжете, но за сметка на това по-възбудими.

Следващото възражение, с което е трябвало да се борят българките е било убеждението, че са „неспособни“ за сериозна работа, невнимателни и разсеяни, както и че като съдии няма да имат нужния авторитет /същото важало и за докторките/. Впечатляваща е тезата във вестник „Женски глас“ против това твърдение – че авторитетът се основава най-вече на моралните качества на едно лице и неговите познания, като и едното и другото жените го имат повече от мъжете.

От брошурата „За правата на жените-юристки“ от 1917г. много ясно личи каква е била съпротивата на мъжете за допускане на жени в юридическите професии, като в речта си депутатът Янкулов /който защитава пълното равноправие на двата пола, заедно с колегата си Сакаров - да благодарим и на двамата/ пояснява как реагират на тази инициатива представителите на силния пол – „ Започват обикновено с възражението за женския мозък и казват: Жената е неспособна да сътрудничи на мъжа и да работи, било в правосъдието - било в политиката, защото жената е едно инфериорно същество.“

Отново Илия Янкулов посочва, че много юристи /очевидно съвсем сериозно/ го питали как си представя 2-3 жени в състава на съда. Очаквали се кавги, спорове и оскърбления, разпри и невъзможност да вземат решения, което за наша радост не се споделяло от страна на цитирания депутат Янкулов, нито от Сакаров, който в същата брошура се наложило да атакува и категоричното убеждение за по-високата интелигентност на мъжете, поради по-големия им череп.

Спорило се как селяните ще възприемат жена адвокат или съдия, как обществето ще приеме тази „колосална“ реформа и ако се позволи подобно нещо, как ще се отрази на останалите професии.

През 1924 г. жените юристки в едно събрание взели решение - да се настои „най-енергично“ пред Народното събрание да се признае тяхното право на адвокатстване. Председателят Д-р Г. Кулев изказал мнение, че е привърженик на горното, но на първо време само пред детските съдилища. Министърът на правосъдието Стоенчев се е изказал категорично дори против това право.

Почти „смехотворни“, но за сметка на това - непоклатими аргументи са изложени в заседание на 19.06.1925г., когато Народното събрание гласувало на трето четене Закон за адвокатите. Народният представител Ангел Вълчев /да запомним и това име с добро/, демократ, внесъл предложение в чл. 1 от законопроекта - относно упражняване на адвокатската професия - да се добави и израза „без разлика на пол“, което първоначално било прието с мнозинство.

Веднага, министърът на правосъдието Бобошевски скочил възмутено с крилатите фрази: „Само това ни липсва! Участие на жената в правораздаването?.....Не съм съгласен!“. Той „изпаднал в ужас“ и се нахвърлил срещу депутатите с обидни думи, като отишъл и по-далеч – заплашил, че ще оттегли законопроекта, ако не се проведе „ново“ гласуване на вече решения въпрос. Разбира се, такова било направено и по-голяма част от депутатите „за да угодят на министъра“ гласували против и даже изразили недоволство, че точката се внася „инцидентно“ и прибързано в последния момент, а касае „такъв голям въпрос от нашия живот“. Въпреки ироничната намеса на великия юрист д-р Фаденхехт, че „…не намира закъснението да е фатално за правата на жените“, както и активната му защита на предложението, същото не е прието…..

В същото време, законът е допускал мъже без юридическо образование да бъдат съдии…А както казва депутатът Сакаров – десетилетия наред науката изхарчила големи средства, за да докаже превъзходството на силния пол, но най-накрая могла да направи единствено извода, че всички официално признати идиоти мъже имат по-голям череп от най-интелигентната жена. Наложило се същият – без какъвто и да е резултат - да цитира максимата видният общественик от тези години Бебел : “Дайте на жените възможност да упражнят правата си и чакайте резултатите“.

Не по-малко интересни са възгледите на обществото по това време относно женската престъпност, която се обяснява с “психическата натура“ на жената, определена като хитра, недоверчива и потайна, противоположно изградена на “присъщите“ на мъжа качества като геройство, решителност и широка деятелност. Тази психология се приемала за плод на разликата във физиката й, вековното й подчинение на мъжа и различното обществено положение на двата пола. Твърдяло се е, че колкото по-културна е жената, толкова повече се покачва процентът на извършените от жени престъпления. Тези възгледи са били цитирани като научно обосновани и са били споделяни от голямата част от населението...мъжката част.

Въпреки многобройните петиции на жените, право да упражняват професията си не им е дадено.

Една от първите жени юристи е Вера Златарева, завършила право 1929 година. Получава права на адвокат едва 1945г.

Първата жена прокурор от 1953г. е Невяна Христева.

За края запазих великата Елисавета Багряна :

„Най-трудно бе да вземем ден

от дните на мъжете.

Но то е вече утвърден

етап изминат.

Сега, мъже, се примирете

с отнетата година.

А в бъдеще се пригответе

и век да ни дадете.“

Така че : ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, аз ще празнувам !

*инфериорен - по-слабо квалифициран