Исус побеждава Злото: „Махни се от мене, Сатана! Защото писано е: На Господа твоя Бог ще се поклониш и само на Него ще служиш...“ Тогава Дяволът – „вирус“ го оставя. Дали не е уместно в това силно Постно време да наблегнем именно на този вид „карантина“ – на духовността, на молитвата и контакта със Словото, на смирението – за да устоим успешно на „вирусите“ на съвремието. Това е част от текста, озаглавен ИСУС В КАРАНТИНА - Размисли около явлението „Коронавирус”
в измеренията на Постното време”, който пловдивската католическа църква „Свети Дух” публикува на Фейсбук страницата си.

За противоепидемичните мерки в храма и упованието в Бог по време на епидемия – разговаряме с отец Димитър Димитров от църквата „Свети Дух” в район „Тракия”.

- Във връзка с обявеното извънредно положение в България, има ли някакви специални предписания за църквите - ограничения в службите и срещите ви с хора?

- Литургиите са отменени. И ние живеем с тревога, най-вече заради това, че хората в нашата общност са разтревожени. Следваме всички предписания на компетентните органи – завишена хигиена, която спазваме в храмовете. На 11 март президентът на Българската католическа конференция монсеньор Христо Пройков излезе със специално писмо-обръщение, което пристигна до всички свещеници, до всички вярващи. В него изрично настоява преди всичко да се спазват разписанията на компетентните органи и най-вече ние, като християнска общност, да отговорим с молитва. Това е най-силната мярка, която ние, вярващите, можем да предприемем. Препоръча също така да се моли молитвата „Под твоето покровителство прибягваме към тебе, Света Богородице, недей презира молитвите ни, които ти отправяме в нашите нужди, но избавяй ни винаги от всяка опасност, о Дево, славна и благословена”. Ние така или иначе всяка вечер, макар и с по-малък брой хора, които се събират, молим. Но сега има едно голямо значение. Монсеньор Пройков препоръча да бъде молена след завършването на всяка една служба като специално молитвено настояване пред Света Богородица - като майка да откликне на нашите молби в този драматичен момент.

- Хората обръщат ли се към вярата в трудни моменти?

- Конкретно за тази ситуация не бих могъл да кажа, тъй като тя е особено динамична. Понякога за неща, които преди това са били казана, дори да бъдат опровергани в последствие, се създава климат на напрежение. Но е естествено, когато сме притеснени, когато небосклонът над нашия живот стане по-облачен и по-тъмен, да се обръщаме към този, който стои над облаците. Това го изпитваме във всяка наша житейска ситуация. Имаме това усещане за близост на Бога, особено в трудните моменти. Така че, естествено, ние се обръщаме към него с по-голяма вяра, с по-голямо упование. Бог е наш отец, тоест, наш баща. И естествено за децата, когато са в едно спокойно състояние, да не се сещат толкова често за своите родители. Но когато са притеснени, уплашени, да търсят закрилата, помощта, утехата на своя родител. Така и ние се обръщаме с по-голяма енергия, с по-голям ентусиазъм и упование в Бога, когато сме в една по-тревожна ситуация.

- Какъв е вашият съвет към хората в тази извънредна ситуация?

- Да спазват всички предписания на здравните власти. Да не губят здравия разум, тоест, живеейки с едно упование и мисъл в Бога, да приемат нещата трезво, съзнателно, пак бих подчертал – отговорно. И най-вече да използват тази ситуация, тъй като всяка криза, ако се изживее правилно, в последствие може да доведе до по-добър ефект. Бих казал за всички би било уместно да се постараем в този хаос, в тази паника да погледнем вътре в нас – там, където можем да намерим истинското спокойствие, което е гарантирано от присъствието на Бог в нашите души.

 - Трябва ли да се запитаме защо Бог ни изпраща подобни изпитания?

- Бог допуска по-скоро да бъдем изпитвани. Както казах, то е винаги за едно по-голямо добро. Към настоящия момент не можем да бъдем убедени в това. Но ако живеем с мисълта, че Бог е над всичко и над всички, че Бог вижда в миналото, съзерцава настоящето и единствено той знае бъдещето, знае защо допуска тези изпитания за своите деца. И със сигурност това е за едно по-голямо добро.