Прословутият директор на СОУ „Св. Седмочисленици“ Георги Дългърски, за когото вече почти всички си мислеха, че е вечният директор на школото и ще я докара до пенсия в него, най-после си намери майстора. Уволниха го. Колкото и да е невероятно, след многобройни сигнали, проверки и пр. упражнения от Регионалния инспекторат по образованието в Пловдив. На които очевидно им трябваше нещо мнооого неопровержимо, за да се решат на тази стъпка.

Защото за тези 22 години, в които въпросният директор беше начело на тракийското училище, немалко учители и родители са изпищели от него. И са писали жалби, молби и всякакви прошения до шефовете на Дългърски, но… Той сякаш беше недосегаем. И за „тежките административни нарушения”, които най-после съзряха в РИО, и за, меко казано, странностите на директора.

А те са доста… скандални. Като например дарбата на г-н Дългърски да премахва черни магии (търсеше ги с багети!). Предимно на подчинените си учителки. В училище, а понякога и по време на часовете. По-често след тях – в кабинета му. Няма да се връщаме към детайли от „оздравителните” методи на директора, само ще кажем, че те обилно са били придружавани от… масажи. Не, не на него, а от него.

Вижда му се съответната колежка малко изнервена, малко стресирана и хоп – полага й се отпускащ масаж. Разбира се, насаме. Няма да гадаем с какво пък са били придружени въпросните масажи, само ще кажем, че за тези години, в които Георги Дългърски беше директор на СОУ „Св. Седмочисленици“, не една учителка е напуснала работа именно по тази причина. Очевидно директорът не е бил много способен масажист. Виж, за премахване на лоша енергия от класните стаи – много го бива! Правел го е включително пред ученици.

Та се чудим ние сега наистина ли в РИО Пловдив не са подозирали и за тези му таланти на Дългърски? Наистина ли никой от всичките изредили се през годините шефове на пловдивското образование не е бил наясно, че Георги Дългърски е много кадърен – но не като директор (в неговото училище учителите бяха с едни от най-ниските заплати в Пловдив например), а като екстрасенс и ловец на духове. 

Възможно и да са били несведущи. Особено като се има предвид неистовият страх у учителите да не загубят работата си, поради който са свикнали да мълчат – направо като ятаци! Ама много не ни се вярва…

Мария Пенева