Изборът на Радев за третия мандат е преди всичко ценностен. И то в обективен и субективен план.
 
В обективен план, изборът му е единствено геополитически. Ясно е, че само БСП във възможните опции би поддържала неговата геополитическа линия на неотдалечаване, а и на сближаване с Русия. И по отношение на войната в Украйна, и на руския газ, и на дипломатите. По Македония направи каквото можа без успех.
Няма как в този избор да има някаква икономическа рационалност в завихряща се икономическа криза. Инфлацията в момента като тренд е била по-висока единствено при Жан Виденов.
Няма и политическа рационалност.
 
(1) Защото всички играчи очакващи мандата са на сходно мнение, че най-подходящ за получаването му е най-диалогичния участник в коалицията ДБ. Т.е ако е налице воля за правителство за някаква промяна няма как да има по-подходящ мандатоносител.
(2) Защото е ясно, че с избора си Радев затруднява съставянето на коалиция именно поради геополитическите различия между БСП и ПП и ДБ, тъй като БСП с мандата ще е в състояние да продължи наказанието си на Кирил Петков, който вероятно е още в червения карцер за дипломатското провинение.
(3) Защото с този си избор Радев усложнява формулата на участие на ДБ във властта или поне нейното обяснение пред електората им. Чудесна цел за “бореца” за законност и правосъдие.
 
А защо този избор е ценностен в субективен план?
Защото затрудняването на коалицията води към служебен кабинет и цялата власт към Радев.
А Егото на Президента със сигурност е най-голямата му ценност.

*Евгений Кънев е макроикономист, доктор по икономика. Автор на книгата "Публично-частно партньорство" и на множество публикации за реформиране на българската държава.