На фона на наближаващите избори и засиления обществен дебат относно честността на вота, най-новите данни от национално представително изследване на социологическа агенция „Мяра“, проведено за Българското национално радио, извеждат на преден план една ключова тенденция: огромното мнозинство от българските граждани категорично заявяват, че не биха продали гласа си.

Едва 5,6% от анкетираните признават, че биха гласували срещу заплащане или друг вид стимул. Макар експертите да отчитат наличието на „скрити отговори“ при подобни чувствителни въпроси, този сравнително нисък процент се отдава на засилената активност срещу купуването на гласове и надеждата за по-прозрачен процес.

Очаква се висока активност и надежда за по-честни избори

Данните сочат потенциална избирателна активност от 50,7%, което е осезаемо повишение в сравнение с предходни избори. Очаква се пред урните да излязат над три милиона души, като 1,7% от тях възнамеряват да използват опцията „Не подкрепям никого“.

В обществото преобладава умерен оптимизъм относно честността на изборния процес. Докато 41,2% от анкетираните вярват, че изборите ще бъдат толкова честни, колкото и предишните, цели 23,5% очакват те да бъдат по-честни. Само 15,6% се опасяват от по-нечестни избори.

Електоралната снимка: Формулата 5+1+2

Ако изборите се провеждаха в първата половина на април, политическата конфигурация в следващия парламент би изглеждала по следния начин:

  • „Прогресивна България“ заема лидерската позиция с подкрепа от 34,6%.
  • ГЕРБ-СДС остава втора политическа сила с 18,5%.
  • ПП-ДБ получават 11,4%.
  • ДПС („Ново начало“) събира 9,1%.
  • „Възраждане“ затваря сигурната петица със 7,4%.

На прага на влизане в парламента е БСП-Обединена левица с точно 4%. Близо до 4-процентната бариера, но все още под нея, остават формациите „Сияние“ (3,6%) и МЕЧ (3,5%). По-назад в класацията са „Величие“ (2,2%), АПС (1,9%) и ИТН (1,4%).

Предпочитания за гласуване и формулата за кабинет

По отношение на начина на гласуване, българите твърдо предпочитат технологиите. Около две трети от заявилите, че ще гласуват, предпочитат да използват машини, докато 19,1% остават верни на хартиената бюлетина.

Когато става въпрос за бъдещото управление, общественото мнение е разделено, но най-много привърженици има идеята за самостоятелно правителство на една политическа сила (33,4%). Сътрудничество между две партии се подкрепя от 14,9%, а програмен формат на кабинет се вижда като добър изход за 12,5% от анкетираните.

Социално напрежение и очаквания

Въпреки политическите страсти, българите остават песимисти по отношение на личните си финанси. Близо три четвърти от населението не очаква повишение на жизнения си стандарт след вота. Основните тревоги остават свързани с цените и инфлацията, което се потвърждава и от Индекса на общественото напрежение.

Изследване на „Мяра": Общественото напрежение през първото тримесечие остава високоГлавният фактор за нарастване е ценовият ръст, отбелязват от Центъра за анализ и кризисни комуникации

Данните са на агенция "Мяра" за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице", с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.