Съществуват множество добре познати и изпитани начини за намеса в изборите в България, пише агенция „Ройтерс“, отбелязвайки, че страната ни отива на осми парламентарни избори в рамките на пет години. 

Посредници, работещи за политически партии, предлагат на избиратели между 50 и 100 евро, за да получат подкрепата им, пише още агенцията. В някои случаи се отправят заплахи, например спиране на доставките на дърва за огрев за домакинства в селските райони, които разчитат на тях.

Има и натиск върху работодатели да гарантират, че служителите им ще гласуват „в пакет“.

Тези практики съществуват от десетилетия, разказват пред Ройтерс местни представители, анализатори и избиратели. В същото време, служебното правителство обещава най-честния вот от години насам.

Ситуацията се развива на фона на нарастващо обществено нетърпение и натиск за реформи, особено след масовите протести през декември, довели до падането на предишното правителство.

„Министерството на вътрешните работи е решено да осигури честни избори, без да дава предимство на нито един политически играч. Ще направим всичко възможно, макар да е ясно, че няма как напълно да се изкорени купуването на гласове “, казва заместник-министърът на вътрешните работи Иван Анчев пред Ройтерс, като признава колко дълбоко са вкоренени проблемите.

Последните парламентарни избори през октомври 2024 г. бяха белязани от скандали и частично отменени от Конституционния съд след доказателства за манипулации на вота, припомнят от изданието.

За да не се повтори това, властите създадоха специално звено за наблюдение на изборния процес и откриха гореща линия за сигнали от граждани.

През последните седмици медиите съобщават за множество случаи в страната, при които полицията е залавяла посредници или местни представители със списъци с имена на избиратели и понякога с хиляди евро в брой.

Само за седмица са подадени над 1000 сигнала за изборни нарушения и са задържани повече от 180 души – пет пъти повече спрямо периода преди вота през октомври 2024 г., сочат данни на МВР.

Според анализатори това вероятно ще ограничи най-грубите нарушения, но трудно ще засегне дълбоко вкоренените мрежи за влияние.

Базираният в София Антикорупционен фонд (АКФ), който следи изборните злоупотреби, изчислява, че между 10% и 15% от гласовете са изложени на риск – чрез директно купуване или чрез влияние чрез предоставяне на ключови услуги.

„По-дълбокият проблем е, че устойчивите клиентелистки практики, които разчитат на измами не само в деня на изборите, но и на разпределяне на публични средства, трудно могат да бъдат преодолени само с полицейски действия. Реалната борба с контролирания вот трябва да започне още на следващия ден след изборите “, казва анализаторът от АКФ Марио Русинов.

Експерти твърдят, че повечето партии в една или друга степен участват в контролирането на вота, макар всички да отричат нарушения. Сигнали за проблеми се появяват при рязка промяна в резултатите между избори, необичайно висок резултат за един кандидат или голям брой невалидни бюлетини.

По исторически данни АКФ е идентифицирал 1738 рискови секции от близо 12 000 в страната.

Особено важна роля имат кметовете, които влияят не само на своята община, но и на населените места в нея – подкрепата им може да наклони вота в цял регион.

Кмет от Южна България, пожелал анонимност, разказва, че му е било предложено да смени политическата си принадлежност. След отказа му последвали финансови проверки и полицейски разследвания, които според него са били политически мотивирани.