Ръст в желанието да се упражни правото на вот и респективно, очаквана по-висока избирателна активност спрямо тази в поредицата от предишни предсрочни избори. Това показват данните от изследване на "Алфа Рисърч". При 2 570 000 гласували на последните парламентарни избори през октомври 2024 г., сега активността може да стигне до и над 3 300 000 души, или около 60% от пълнолетните българи, живеещи в страната. Само за последната седмица е налице 5% ръст в декларираната избирателна активност.

Най-висока електорална подкрепа получава "Прогресивна България" – 34,2% от сигурните, че ще гласуват в неделя. Преднината ѝ от 10 процентни пункта в началото на кампанията се увеличава до почти 15 пункта. Втори остават ГЕРБ-СДС с 19,5%. Те запазват твърдото си ядро от избиратели, но при по-високата избирателна активност намаляват относителната си тежест. Трета позиция заемат ПП-ДБ с 11,6%. Проучването не регистрира връщане към най-високите им нива на подкрепа, отбелязани веднага след декемврийските протести, но при добра мобилизация в последните дни, могат да запазят третото място. 9,4% е заявената подкрепа към ДПС. При тази партия и на предишни избори са наблюдавани значими колебания и силни вариации от избори на избори в отделните населени места, отбелязват социлозите. Поради това не са изключени по-съществени амплитуди и в двете посоки. "Възраждане" се очертава като петата почти сигурна партия в 52-рия парламент с подкрепа от 5,8%. БСП показа способност за мобилизация в хода на кампанията и финишира на ръба на парламентарното представителство с 4%.

Гражданското движение "Сияние" също придобива видимост и различимост по време на кампанията с плавен възходящ тренд (3,2%). Още две партии гравитират около 3% - "Величие" (2,9%) и МЕЧ (2,8%). ИТН (1,7%) и АПС (1,3%) се очертават с най-ниска подкрепа от сегашните парламентарни партии.

72% от пълнолетните граждани, които са сигурни, че ще гласуват, са избрали своя фаворит още преди началото на кампанията. За почти 30 на сто обаче, или около 900 000 души, кампанията е формирала, или тепърва ще насочи техния избор. 16% декларират, че са избрали кого да подкрепят по време на кампанията. Близо 40% от тях отиват при Радев, останалите се разпиляват между други партии. Още 12% ще решат в трите оставащи дни след финала на проучването. Резерв сред тях имат ПП-ДБ, БСП, "Сияние" и отново – "Прогресивна България".

След 8 избора за пет години и неуспешните коалиции в случаите, в които се съставяше правителство, преобладаващата нагласа сред българските граждани (49%) е една партия да има мнозинство и да носи цялата отговорност за управлението. За 33% правителството, каквото и да е то, се нуждае от контрол и те продължават да залагат на коалиционна формула. Дали тези нагласи ще се окажат допълнителен фактор в избора на бюлетина предстои да видим, но във всички случаи те ще са ориентир и за бъдещ кабинет.

Графики: "Алфа Рисърч"

Проучванията на "Алфа Рисърч" не показват сериозни промени между началото на кампанията и нейния край. Тенденциите могат да се обобщят в четири взаимосвързани посоки: ръст на избирателната активност; основен печеливш от мобилизацията и преразпределението на вота – "Прогресивна България"; намаляване относителната тежест на партиите с твърди електорати, чиято периферия отива към Радев; интрига до последно не за първото място, а за броя партии в парламента.

Проучването е проведено от "Алфа Рисърч" в периода 13- 15 април 2026 г. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.