В България има строителни фирми, които продават домове. И има строителни фирми, които очевидно разбират понятието „предаване на владение“ като свободна литературна интерпретация, а не като реално договорно задължение.

Случаят с „Пимк Билд“ ЕООД, разгледан от Районен съд – Пловдив, звучи толкова абсурдно, че ако не беше описан в съдебно решение, спокойно можеше да мине за черна комедия от строителния пазар.

На пръв поглед случаят изглежда като поредния спор между купувач и строител. В детайлите обаче картината става доста по-показателна за начина, по който понякога се разбират договорните задължения в строителния бизнес — удобно и най-вече в полза на изпълнителя. Защото едно е да си собственик на апартамент по документи, съвсем друго е реално да можеш да влезеш в него. А понякога разстоянието между двете се оказва пет месеца.

По делото е установено, че ищецът е закупил имота по силата на предварителен договор от 10 септември 2020 г., а впоследствие и с нотариален акт. Според уговорките между страните владението е трябвало да бъде предадено след въвеждане на сградата в експлоатация. Разрешението за ползване е било издадено на 28 май 2024 г., но ключовете за апартамента са предадени едва на 19 ноември 2024 г и след като самият той е разбрал съвсем случайно, че сградата има Акт 16 от сайта на строителната фирма.   Именно този период е в основата на спора.

В решението на делото пише:

„След като си взел документа, решил да посети жилището си и с ужас видял, че не само склада не е изграден, но и самия апартамент се намира в окаяно положение, при условие, че стените били шпакловани и самия изпълнител е закъснял почти 2 г. с въвеждане на сградата в експлоатация, апартаментът му бил склад за строителни материали и машини и едновременно с това и помещение за почивка и ежедневни нужди на строителните работници. Поставената входна врата, била нефункционираща, изкривена, одрана от непрекъснатото пренасяне на строителни материали и машини, а стените мръсни и на места с липсваща мазилка. Щетите, действително били отстранени и апартамента почистен, но въпреки това фирмата е използвала жилището му без негово позволение и знание в продължение на 5 месеца“.

Описанието в исковата молба звучи достатъчно красноречиво: вместо да получи готов за ползване имот, човекът на практика се е натъкнал на апартамент, който сякаш още не е разбрал, че вече има собственик.

От своя страна строителната фирма оспорва иска. Защитата на дружеството е, че собственикът е бил уведомен по телефона след въвеждането на сградата в експлоатация и че забавянето не е по вина на фирмата. Твърди се още, че апартаментът не е бил използван като склад и че не са доказани реални пропуснати ползи. С други думи, според ответника проблемът не е в това, че имотът е предаден късно, а че купувачът не е успял достатъчно убедително да пострада от това.

Съдът обаче не приема тази версия. В мотивите си магистратите посочват, че не е доказано собственикът да е бил търсен на конкретни дати и да не е бил открит, нито че именно неговото отсъствие е причина за забавеното предаване. Напротив — по делото е представена писмена кореспонденция, в която представител на дружеството признава, че служители на фирмата са пропуснали да го уведомят и поднася извинение. Това придава на цялата защитна теза един леко неудобен оттенък: от една страна се твърди, че всичко е било наред, а от друга самата кореспонденция подсказва, че явно не е било съвсем така.

Особено важен е изводът на съда, че за спора няма решаващо значение дали апартаментът действително е бил използван като склад и за какво точно. Същественото е друго — че собственикът е бил лишен от възможността да упражнява фактическа власт върху имота си. И именно тук случаят излиза извън битовия спор и влиза в полето на принципното: когато един строител задържа имот след въвеждане на сградата в експлоатация, проблемът не е само в неудобството, а в неизпълнението на конкретно договорно задължение.

Съдът приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на дружеството. Според магистратите ответникът не е доказал обективна невъзможност да предаде владението, нито е установил, че забавянето се дължи на поведение на ищеца. Така, след като сградата е получила разрешение за ползване, а владението не е предадено в разумен срок, отговорността остава за строителя. Казано по-просто: след Акт 16 не следва да започва нов етап, озаглавен „чакайте да ви кажем кога всъщност ще си получите апартамента“.

Отделно съдът приема, че собственикът е доказал и вредите си. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която определя среден пазарен наем за имота в размер на 585 лева месечно, или общо 3354 лева за процесния период. Ищецът обаче е поискал 3000 лева, затова съдът присъжда именно тази сума. Прието е, че той е имал намерение да отдава жилището под наем и е пропуснал възможността да реализира доход заради забавеното предаване на имота.

Така съдебното решение на практика казва нещо съвсем елементарно, което обаче очевидно е трябвало да бъде изяснявано в съдебна зала: когато си продал апартамент и сградата е въведена в експлоатация, не можеш да се държиш така, сякаш имотът все още е част от вътрешната логистика на фирмата. Клиентът не купува обещание за неопределено бъдеще, а конкретен имот, който трябва да може да ползва. И ако това не се случи, забавянето вече има цена.

За пазара остава поредният пример, че в имотните отношения понякога най-трудната част не е да купиш жилище, а да стигнеш до момента, в който някой най-сетне реши да ти даде ключовете за него.

Нито е „Грийн", нито има „Гардънс": Абсурдните условия на живот, които предлагат луксозните комплекси в ПловдивНад 300 души живеят в нездравословна среда, а инвеститорът "ПИМК Билд" им беше обещал "оазис"