За втори пореден път проф. Иво Христов, който е кандидат за народен представител в 16 МИР Пловдив от гражданската квота на БСП, направи онлайн дебат с гражданите, като отговори на техните въпроси по актуални теми. Юристът и професор по социология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" застана в открит разговор по всевъзможни проблеми, а питанията на гражданите бяха съсредоточени най-вече в сферата на образование, пазар на труда и бъдещето на страната. 

Заради големия граждански интерес към формата, проф. Иво Христов обяви, че ще открие още една онлайн приемна на 6 юли от 20:30 часа. За целта водачът на листата на социалистите в Пловдив апелира всеки, който иска да зададе въпрос, да го направи свободно в онлайн страницата му във "Фейсбук". 

Междувременно ви представяме и част от отговорите на граждански въпроси и цялото видео от дигиталния формат на проф. Христов: 

- Изненадват ли ви ежедневните разкрития на служебния кабинет и какви според вас са нивата на корупция в България?

- Не, не ме изненадват. За разлика от други лицемерни коментатори. Ясно е какъв тип режим ни управляваше през последните 10-12 години. Ясно е, че кризисните процеси в страната са се задълбочавали, докато официалната пропаганда бурно ни е съобщавала за все по-големите ни успехи, но ние това сме го виждали и в едни други исторически епохи. От гледна точка на това има различни методики и схеми за оценяване на корупцията – например разпознаваемата у нас Transparency International и други. Има и различни дефиниции за това що е корупция, но ще го кажа така: Преди време тогавашният премиер на Русия Медведев при въпрос за нивата на корупция в Русия беше казал внезапно бликнало признание – "ако ние си представим за момент, че премахнем корупцията от нашия живот, то тогава съвременното руско общество ще се разпадне". Нещо такова е и с българското, за съжаление. Корупцията не е някакъв външен злощастен факт, тя е централната кръвоносна система, през която се осъществяват основните властови и икономически потоци в страната. Симбиозата между властнически апарат и легитимни и не толкова легитимни групови интереси, пронизват цялото ни общество. Това е тумор, който се разпространява навсякъде. Има вече цели групи от хора, които са живели само и единствено в този режим и не могат да си представят, че могат да живеят в друг. В този смисъл българското законодателство е в значителна степен декорация или то самото вече легитимира тези корупционни практики.

- Какви са механизмите корупцията да бъде ограничена драстично?

- Проблемът е много сериозен и не може да се реши с простите и елементарни технократски методи – със закон или диктаторски режим, който да отреже главите на 100 души, както някои хора простовато си представят сложния свят. Този проблем ще бъде решен по съвършено друг начин – а той е създаването на активни социални групи, които действително да виждат своя икономически и социален просперитет не в корупционните канали, а в една естествена, реална и честна конкуренция за политическите, икономическите и социалните шансове.

Знам, че някои хора си представят „изкореняването“ по китайския образец – да разстрелваме по 100 души на стадиона, но нека ви информирам, че китайската корупция не се е намалила ни най-малко с тези демонстрации. Това действа терапевтично на населението: видите ли как наказваме крупните корупционери, но ако трябва да бъдем честни такъв тип корупция не се решава по този начин, трябва комплекс от мерки. Като юрист да ви кажа, и в момента законите в България са достатъчно добри поне на теория за ограничаването и за изкореняването на тези практики. Просто няма воля или да си го кажем директно - интерес.

- В България има много висшисти, но малко специалисти. Къде е грешката в образователната система?

- Вие сериозно ли си мислите, че има една грешка, която да е деформирала изцяло образователната система? Има системна грешка, а не грешка в системата. Образователната система не е система взета само за себе си. Тя е част от обществото и изпълнява функции, които са насочени към обществото и от друга система нашето общество формира такава образователна система. Българската образователна система при толкова плютия сега социализъм имаше за основна задача да доставя специалисти в областта на тогавашната индустриална икономика, администрация, културна сфера и т.н. Онази България имаше нужда от грамотни хора – с основно, средно и особено висше образование, тъй като тя имаше сложна икономика. Върху тази икономика, част от нея недоразрушената, ние вегетираме – особено в областта на енергетиката, макар като гледам сега и нея са подпукали. 

Когато имате поръчка за сериозни специалисти, вие ще имате такива. Когато вашата икономическа система е примитивна като българската икономика, която има структура на икономика от третия свят с услуги, търговия и подобен род несериозни неща. Няма наукоемки високотехнологични отрасли, следователно образованието ни ще бъде такова. Образованието се е превърнало в туморна система. Помислете си, нужда от какво има българската икономика в момента? В най-добрия случай от добри средни специалисти с технически характер. Когато основния бизнес е дребен и среден, когато имаме икономика за смяна на мръсните чаршафи, каква образователна система може да искате? Тъй като сме се сринали технологично на много ниски нива, няма заявки към образованието ни. Тук трябва да се намеси третият фактор и той не е прословутата ръка на пазара, а държавата в лицето на управляващите елити, които имат интерес от дългосрочното развитие на страната и тази държава трябва ясно да заяви какъв тип приоритети има и така да се формира технологичния фасон на българската икономика, а от там и на образованието. Докато има примитивна икономика, мафиотски-олигархичен тип политическо управление, не може да има образователна система, защото те са свързани.

- Как може да бъде възстановена обратната връзка между индустрията и образованието, за да има достатъчно кадри за различните отрасли на икономиката?

– Мисля, че отговорът на този въпрос се съдържа и в отговора на предходния. Кои са индустриалните отрасли в България, колко останаха? Вижте структурата на българската икономика. Тя може много ясно да бъде разбрана по примера на вземането на кръвни проби в медицината, през чийто анализ се вижда относително общия здравен статус на човека. По същия начин, ако анализираме структурата на българския внос и износ, ще видим, че днес внасяме това, което едно време изнасяхме - машини, съоръжения, продукти с висока добавена стойност. А междувременно изнасяме все повече суровини и материали в необработен вид. Това е структура на страна от третия свят.

- Цели сектори от икономиката и социалната сфера изпитват остра нужда на кадри – медици, строителни работници, техници и др. В същото време имаме десетки сервитьори, които са мениджъри или маркетинг специалисти. Какви стимули трябва да планира държавата, за да насочи работната ръка към сферите, в които има дефицит?

- Тук имаше фундаментален проблем, който се обостри през 90-те години и началото на 2000 година.  Имаше сблъсък между пазарните фундаменталисти и етатистите. Държавните фундаменталисти на такъв въпрос по определение казват, че той е грешен. Държавата няма роля в икономиката и въобще никъде или с други думи може въобще да няма държава, за да крадем на воля. Постигнаха тази цел през държавата, за съжаление. Другият подход бе, че държавата трябва да управлява всичко, както бе по време на социализма. Имате държавна икономика, съответно държавна поръчка в областта на образованието, като трябваше през нея да се разпределят тези кадри. Това в момента разбира се не е възможно. И сега имаме два аспекта на проблема – как държавата да се върне в този процес. Първо трябва да е ясно какъв тип отрасли ще развиваме на дългосрочна основа, не всяко правителство като дойде да открива топлата вода и земното притегляне. Като бъдат одобрени те, държавата може да определи своите приоритети и претенции към образователната система.  Но не по административен, а по икономически начин да формира своите претенции. Например, държавата ще финансира по пазарен път така наречените студентски кредити – да има преференциални кредити за студенти в определени сфери, нужни на държавата. Държавата може да бъде гарант или да осъществи финансиране през държавна поръчка, но такава която да бъде финансово обезпечена. Например, по приоритетни специалности държавата да плати образованието на търсените кадри, но и да се ангажира и гарантира тяхната реализация за следващите например 10 години. Това обаче означава, държавата да постави условия, защото и сега има твърде много държавни поръчки, които се финансират и след това изчезват. За съжаление това са хвърлени пари на вятъра.

- Смятате ли, че държавата трябва да осигури механизъм за достъп на чужда работна ръка до българския пазар?

- Не, не смятам. Лесно е. Тъй като българските капиталисти не искат да си плащат, у нас съществува мантра, че българският икономически модел и ръст трябва да се базира на чужди инвестиции, които щели да бъдат привлечени от висококвалифицирана нископлатена работна ръка. Това е противоречие в дефиницията – като дървен камък. Казахме на света, че привличаме подаяния, под формата на инвестиции, като не плащаме на нашите хора. Освен икономически неефективно, това е обидно за нашите специалисти. От друга страна това не даде резултат, защото всеки средноквалифициран се изнесе на тези места по света, където неговата квалификация ще срещне достойно заплащане. Българският икономически модел е на псевдокапитализъм, тъй като аз считам, че България не е капиталистическа държавата, а неофеодална с елементи на варваризъм. Единствените начини, по които тези капиталисти могат да калкулират ресурс са два – корупционна симбиоза с политическата власт, чиито резултати в момента виждаме, и като не плащат на работниците си и осъществяват висока степен на експлоатация.

Вижте отговори на още десетки интересни въпроси в запис от онлайн дискусията с проф. Иво Христов: 

Купуването и продаването на гласове в престъпление!