Санкциите срещу руския патриарх Кирил са символични и имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават една среда, в която да се води антиевропейска пропаганда. Това коментира външният министър Велислава Петрова-Чамова относно позицията на страната ни за новия пакет от европейски мерки срещу Русия.

Външният министър потвърди, че България се противопоставя на включването на духовника в санкционния списък. Ограничаването на финансовите активи на патриарха би довело до твърдения, че „Европа се намесва в църковните дела”, аргументира се Петрова-Чамова. 

Позицията на държавата е, че мерките трябва да оказват икономически последствия, „така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата на преговорите”, допълни тя. 

"Ние подкрепяме санкции, които имат икономически ефект, но не ощетяват държавите-членки повече, отколкото ощетяват държавата, която води войната - и които нямат символен характер. Основната ни цел е да стигнем до ситуация, в която да можем да водим ефективни преговори", каза Велислава Петрова.

"Санкциите са оказване на ограничения на финансовия актив на съответното физическо лице. Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му, каквато и да е тя", каза още Петрова.

Патриарх Кирил е един от най-видните поддръжници на режима на Владимир Путин и на войната срещу Украйна. От 2022 г. насам той използва влиянието на руската православна църква, за да призовава руснаците за подкрепа на правителството. Московската патриаршия възприема православните християни в Украйна като част от собствената си зона на влияние, което доведе и до разкол на църквата в Киев.

ЕК настоява да се наложат санкции срещу патриарх Кирил още преди 4 години, но досега това не намираше подкрепа - заради съпротива от страна на унгарския премиер Виктор Орбан. Сега изглежда, че България е заела неговото място.

Това не е единствената тема, по която МВнР не е съгласно с 21-вия пакет санкции.

Друг казус засяга дъщерни дружества на "Лукойл", които според Петрова може да повлияят негативно на енергийната сигурност на България. По думите ѝ - тази позиция е поддържана постоянно от българските власти.

В момента пакетът се дискутира на ниво ЕС, така че много държави имат резерви - той все още не е в последния си вариант, каза още министърът на външните работи.