Концентрацията на PM2,5 във въздуха на София понастоящем е 6,1 пъти над годишната препоръчителна стойност на СЗО за качество на въздуха, според Индекса за качество на въздуха (AQI). В България всяка година над 8500 души умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха. Това е повече от тези, които загиват при автомобилни катастрофи според официалните данни на Световната здравна организация.

Страната ни е на трето място в света по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха (след Северна Корея и Босна и Херцеговина). По данни на СЗО ниското качество на въздуха струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.

Замърсяването на въздуха все още причинява около 400 000 смъртни случая годишно в Европа. И въпреки че общата картина на въздуха в България се подобрява, страната остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и дори със серен диоксид (SO2).

Въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид в страната, както и за повечето емисии на азотни оксиди, които причиняват смог и киселинни дъждове.

По данни на СЗО, хроничното обезлюдяване на провинциите и произтичащото от това преместване на хора и преустройство в столицата задълбочават проблема. Все повече хора, живеещи в града, се нуждаят от транспорт, за да се придвижват от едно място на друго. Обикновено това е свързано с изгарянето на някакъв вид изкопаеми горива.

Основните замърсители на въздуха в София са от отоплението чрез изгаряне на дърва, въглища и отпадъци, пътния трафик и промишлеността в и около покрайнините на града.

Специфичните метеорологични условия допринасят за настоящите високи нива на замърсяване. Такива са липсата на вятър и фактът, че София е разположена в долина, в която сравнително често се образува инверсия, която не позволява на мръсния въздух да "избяга".

Съобщава се, че 25% от замърсяването на въздуха в София с опасни фини прахови частици се дължи на непочистените улици, праха при строителни дейности и паркирането в зелените площи, известно като т.нар. ресуспендиране на почвата и праха.

AQI препоръчва при концентрация на опасни фини прахови частици да се затварят прозорците, за да се избегне мръсния външен въздух, а чувствителните групи да намалят физическите упражнения на открито. Според AQI най-замърсен въздух в България дишат хората в Стара Загора, след която се нарежда столицата. Трета е Враца, а след нея са Девня, Ловеч, Видин, Велико Търново, Пловдив, Шумен и Перник.

Най-чист въздух в София се диша на Копитото, след него в Хиподрума, Огняново, Драгалевци, Павлово, Младост, Надежда, Дружба и квартал Васил Левски, предава БГНЕС.

Пакистанският мегаполис Лахор оглавява списъка на градовете с най-замърсена атмосфера в света. Това съобщи швейцарската онлайн платформа за наблюдение на качеството на въздуха IQAir.

Според портала концентрацията на прахови частици PM2,5 във въздуха на Лахор в момента е 38,6 пъти по-висока от годишните норми на Световната здравна организация (СЗО). Според официалния Индекс за качество на въздуха (AQI) Лахор е получил най-високата оценка от 397 точки за замърсяване на въздуха от международните регулаторни агенции. 

Монголската столица Улан Батор е класирана на второ място в списъка на най-замърсените градове в света, индийският град Калкута - на трето, а Ню Делхи - на четвърто. Друг пакистански град, Карачи, е на пето място.

Според Индекса за качество на въздуха AQI, ниво на замърсяване на въздуха над 301 се счита за опасно за здравето.

Качеството на въздуха се измерва чрез суспендирани частици с диаметър под 10 микрометра (PM10) и частици с диаметър под 2,5 микрометра (PM2,5). Първите включват прах, полени и плесени, а вторите - продукти на горенето и органични частици. Суспендираните частици представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, тъй като са способни да проникнат дълбоко в белите дробове и да се утаят там.