Как директор на държавно предприятие може да получава над десет пъти повече от служителите си, въпреки че дружеството отчита милионни загуби? Отговорът се крие във формули, точки и законови тавани, които невинаги отразяват реалното финансово състояние на компаниите.

Проверка на bTV показва огромна разлика между възнагражденията на ръководството и редовите служители в „Български пощи“. Пощальони получават около 650 евро, а касиери и други служители – приблизително 680 евро, към които се добавят ваучери за храна.

В същото време приложената към края на 2025 година методика води до месечно директорско възнаграждение, достигащо законовия таван от 19 386 лева, или близо 10 000 евро.

От държавното дружество не са потвърдили конкретния актуален размер на заплатата на изпълнителния директор. През март тогавашният служебен министър на транспорта Корман Исмаилов съобщи, че ръководителят е получавал около 7600 евро месечно.

Как работи формулата?

Възнагражденията на ръководителите на публичните предприятия се определят чрез точкова система, въведена с правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.

При „Български пощи“ се отчитат пет показателя – стойността на активите, броят на служителите, финансовият резултат, добавената стойност от един работещ и навременното погасяване на задълженията.

За последното тримесечие на 2025 година дружеството е получило общо 14 точки. Изчисленото според тях възнаграждение надхвърля законовия максимум, поради което се прилага таванът от 18 минимални работни заплати. Така по сметките на bTV се стига до 19 386 лева месечно.

Данните показват още, че през 2024 година общо 670 000 лева са били разпределени между десетима души – петимата членове на Съвета на директорите, сред които и изпълнителният директор, и петима представители на Одитния комитет.

На другия полюс са около 2500 служители, които и след последното увеличение продължават да получават под 1400 лева. Реалният ръст на възнагражденията им е едва 5%. Останалите 12,6% от обявеното увеличение са корекция, наложена от повишаването на минималната заплата до 620,20 евро.

Разликата идва на фона на нестабилните резултати на държавното дружество. През 2022 година „Български пощи“ отчита загуба от около 67 млн. лева, а през 2023 година – от близо 34 млн. лева. През 2024 година е реализирана печалба от 738 хил. лева, но още през следващата година дружеството отново излиза на минус с близо 12 млн. лева.

Високи заплати и в задлъжнели болници

Подобни съотношения има и в държавното здравеопазване. Според данни на Министерството на здравеопазването директорът на болница „Иван Киров“ получава над 14 000 евро месечно, докато лечебното заведение има задължения за повече от 5 млн. евро.

Ръководителят на „Пирогов“ взима над 12 000 евро при дългове от над 41 млн. евро, а директорът на „Майчин дом“ – около 10 000 евро при задължения за 11 млн. евро. Директорските заплати в „Св. Екатерина“ и „Александровска“ надхвърлят 8000 евро, докато задълженията на двете лечебни заведения са съответно 28 млн. и над 60 млн. евро.

Спорен остава и моделът в съдебната система, където основното възнаграждение не зависи пряко от броя на разглежданите дела. Така магистрат с под 10 дела месечно може да получава същата основна заплата като колега с три или пет пъти по-голямо натоварване.

Основната заплата на върховен съдия е 4874 евро. Към нея се добавят по 2% за всяка година стаж – до максимум 40%, както и средства за придобит ранг. При 20 години стаж месечното възнаграждение може да надхвърли 6800 евро.

В проектобюджета за съдебната власт са заложени 762 млн. лева – с 10% повече спрямо досегашния размер. Според Института за пазарна икономика 92% от средствата отиват за възнаграждения, което оставя ограничен ресурс за ремонти, модернизация и други дългосрочни инвестиции.

Така различните формули произвеждат сходен резултат – възнаграждения, които растат автоматично или достигат законовия максимум, без винаги да са пряко обвързани с натоварването, качеството на управлението и финансовите резултати.