3150 малки патета са били заразени с птичи грип, научи TrafficNews.bg Те са пристигнали в птицефермата в пловдивското село Маноле с пратка от Унгария. За случая съобщиха преди минути от Агенцията по храните.

Птицефермата, в която е регистриран вирусът, е една от най-големите в района на Пловидв. Построена е наскоро с пари по прогама "Сапард". Капацитетът на фермата е 50 хиляди пилета. 

"Не се притесняваме за населението, защото обектът се намира на 2 километра от селото", коментира пред TrafficNews.bg кметът на село Маноле Александър Иванов. 

Констатирани са три първични огнища с инфлуенца (птичи грип) по птиците в областите Видин, Враца и село Маноле. Това каза на извънредна пресконференция в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) зам.-изпълнителният директор на агенцията д-р Петя Петков.

„Целта на днешната пресконференция е да ви уведомим за създалата се епизоотичната обстановка в страната по отношение на инфлуенца по птиците. До момента имаме констатирани три първични огнища – едното е в област Враца в едно дивечовъдно стопанство, от което впоследствие направихме връзка с две вторични огнища в област Видин, откъдето има продадени птици“, обясни д-р Петкова. По думите ѝ се касае за стопанство, в което се отглеждат полудиви патици и се пускат свободно в природата.

„Имаме първично огнище в село Ново село в птицевъден обект от тип „заден двор“, където се отглеждат около 25 домашни птици само за лични нужди. В резултат на засиления надзор, който проведохме в страната, разпоредихме взимане на проби от птицевъдни обекти, които са от промишлен характер и бяхме уведомени за една пратка птици, която идва от Унгария“, допълни тя. Д-р Петкова уточни, че става дума за еднодневни патета, които се намират в обект в село Маноле, област Пловдив.

Какво представлява "птичи грип"?

Птичият грип е вид грип, вирулентен при птиците. Описан е за първи път в Италия през 1878 г. като „птича чума“, а през 1955 г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси; понастоящем е известно, че съществува по целия свят.

Причинител е вирусът на птичия грип (ПГ). Всички ПГ-вируси принадлежат към родa на грипния вирус А от семейство Orthomyxoviridae и са сегментирани РНК вируси с отрицателна верига.

Птичият грип се разпространява по въздуха и чрез изпражненията. Дивите птици често изпълняват ролята на резистентни носители, предавайки го на по-чувствителни домашни породи. Може да се предава и чрез заразени храна, вода, инвентар и облекло. Няма доказателства, че вирусът може да оцелее в месо, подложено на щателна термична обработка.

Котките също се смятат за възможни вектори на заразата за H5N1 щамовете птичи грип (Kuiken et al., 2004).

Инкубационният период е от 3 до 5 дни. Симптомите при животните варират, но вирулентните щамове могат да причинят смърт в разстояние от няколко дни.

От януари 2004 всички известни случаи на птичи грип при хора са се появили в Югоизточна Азия. Има сведения за около 120 случая. Около половината от пациентите в тези случаи са починали. В почти всички случаи е установено, че заразяването с вируса е станало от пилета.

Всички вируси на птичия грип (ПГ) са грипни вируси от тип A от семейството вируси Orthomyxidae и се разделят на подтипове на основата на хемаглутининови (H) и невраминидазни (N) белтъчни шипове от централното ядро на вируса.

Има 16 H-типа, всеки от които има до 9 N-подтипа, което прави 144 различни H и N комбинации. Освен това всички ПГ-вируси се причисляват към два патотипа — с ниска (НППГ) и висок (ХППГ) патогенност в зависимост от вирулентността им в популациите от домашни птици.

От 16-те познати H-типове само за подтиповете H5, H7 и H9 е известно, че са способни да преминат през видовата бариера между птиците и хората. Има опасения, че ако вирусът на птичия грип претърпи антигенно изместване с вируса на човешкия грип, полученият нови подтип би бил и силно заразен, и силно летален при хората. Такъв подтип би предизвикал глобална пандемия, подобна на тази, която причинява смъртта на над 50 милиона души през 1918 г. (въпреки че много различни източници цитират дори по-висок среден брой, достигащ в някои случаи 100 милиона). Много експерти в областта на здравеопазването се безпокоят, че един вирус, който мутира до точката, в която може да премине видовата бариера (например от птици към хора), неминуемо ще мутира до точката, в която ще може да се предава от човек на човек. В тази точка е заплахата от пандемия става реална.

В началото на октомври 2003 г. изследователите оповестяват, че успешно са реконструирали вируса на испанския грип. Генната секвенция показва, че епидемията от 1918 г. е била причинена от вирус на птичи грип, който се предавал пряко от птици на хора. Реконструираният вирус силно се различава от нормалните човешки вируси по това, че засяга белодробни клетки, които нормално биха били устойчиви към вируса.

Само грипните вируси от тип A могат да заразяват птици. Всички познати подтипове на грипните вируси от тип A могат да заразяват птици.

Между подтиповете, които обикновено заразяват и хора, и птици, обаче, има съществени генетични различия. Сред подтиповете на вирусите на птичия грип, също така, има различни щамове. Намират се H5 и H7 ПГ-вируси както в „нископатогенни“, така и във „високопатогенни“ форми в зависимост от генетичните свойства и сериозността на заболяването, което предизвикват при домашните птици. H9 вирусът е откриван само в „нископатогенна“ форма.
От 1997 г. при хората са потвърдени следните форми на ПГ-вируса: H5N1, H7N2, H7N3, H7N7 и H9N2.

TrafficNews.bg