Самоубийство в Карлово влезе в съда, след като близки на починалия оспориха заключението на прокуратурата и решението за прекратяване на случая. Районният съд в Карлово обаче потвърди постановлението на прокуратурата, че няма данни друг човек да е склонявал или подпомагал мъжа да сложи край на живота си.

Случаят започва на 4 май 2026 г.  Мъжът живеел от около шест години на семейни начала с жена в Карлово. Според събраните по делото данни двамата дълго време имали добри отношения, но около два-три месеца преди смъртта му отношенията им започнали да се влошават. По думите на жената причината била болезнената ревност на мъжа.

В деня на трагедията двамата тръгнали за работа, но още сутринта започнали разговори за бъдещето на връзката им. Мъжът искал двамата да започнат живота си отначало, включително да напуснат работа. Жената обаче категорично отказала.

Малко след това той ѝ изпратил съобщение, което по-късно се превръща в един от ключовите моменти в разследването.

„Завинаги твой… Обичам те… Обичам ви всички… Сбогом.“

Жената започнала да му звъни. След десетото обаждане той вдигнал телефона. Двамата се разбрали да разговарят очи в очи в дома си.

Срещнали се в апартамента си преди обед. Разговорът продължил около десет минути. По време на него решили да си дадат време, за да опитат да оправят отношенията си. Жената дори предложила временно да отиде при родителите си. След това двамата се върнали на работа.

Няколко часа по-късно обаче дошло второ съобщение. Този път съдържанието било далеч по-тревожно - „В избата съм. Не идвай сама, гледката няма да е приятна.“

Жената веднага напуснала работното си място и се прибрала. Слязла в мазето на жилището им. Там видяла мъжа да лежи по гръб на земята, а върху гърдите му имало пушка. По тялото му имало кръв.

Шокирана, тя била последвана от съседка, а след това и от съпруга на съседката, който подал сигнал на телефон 112.

При огледа полицията открила трупа в мазето на жилището. Мъжът лежал по гръб, с крака под касата на отворената врата, а главата му била навътре в помещението.

Върху тялото била намерена пушка без обозначения за марка, модел и сериен номер. В цевта имало гилза. На рафт над трупа разследващите открили и патрони.

Съдебномедицинската експертиза установила, че причината за смъртта е огнестрелно нараняване в областта на главата. Нямало други травматични увреждания по тялото.

Балистичната експертиза обаче показала още един необичаен детайл.

Оръжието представлявало стандартна пневматична пушка калибър 5,5 мм, която била доработена така, че да може да стреля със стандартни бойни патрони калибър .22 LR. Гилзата, намерена в патронника, била именно от такъв патрон и експертизата установила, че е изстреляна от същото оръжие.

В мазето били намерени и още патрони, които били изправни и годни да възпроизведат изстрел.

По случая били разпитани жената, с която военнослужещият живеел, негови близки – майка, баща, сестра и дъщеря, както и съсед.

Били събрани и множество други материали – протокол и снимки от огледа, данни от телефон 112, документи за роднинските връзки, справки, трудови договори, както и заключенията на съдебномедицинската и балистичната експертиза.

Въпреки това близките на починалия не приели безрезервно извода, че той сам е взел решението да сложи край на живота си.

Дъщеря му обжалвала постановлението на прокуратурата, с което разследването било прекратено. Според нея разследването не е събрало достатъчно доказателства, за да се направи категоричен извод, че няма чужда намеса.

Сред изложените възражения били и твърдения за промяна в поведението на мъжа през последните месеци. По делото били обсъждани данни, че той изглеждал депресивен, както и твърдения за евентуална интимна връзка между жената, с която живеел, и нейния работодател.

Близките поставили въпроси и относно телефона на починалия и защо по него не били изследвани отпечатъци на жената.

Прокуратурата приела, че смъртта не е резултат от умишлени или непредпазливи действия на друго лице.

Според обвинението решението на военнослужещия да сложи край на живота си било свързано с личното му психоемоционално състояние, ревността към партньорката му, страха от раздяла и кризата в отношенията им.

Разследването не установило конкретни действия или изявления на друг човек, с които целенасочено да е въздействано върху психиката му, за да бъде подтикнат към самоубийство.

Не били установени и действия, чрез които някой да му е помогнал технически да извърши самоубийството.

Именно това е от значение за престъплението по чл. 127 от Наказателния кодекс – необходимо е да има данни за склоняване или подпомагане на друго лице към самоубийство.

Самият факт, че между двама души има конфликти, ревност, страх от раздяла или тежки емоционални преживявания, не е достатъчен за наказателна отговорност, посочва прокуратурата.

Затова досъдебното производство било прекратено на 2 септември 2026 г.

Случаят обаче стигнал до Районния съд в Карлово. Магистратите разгледали жалбата и проверили както законосъобразността, така и обосноваността на прокурорското постановление.

Съдът приел, че жалбата е подадена от лице, което има право да я подаде, и то в законовия срок. По същество обаче я определил като неоснователна.

Според магистратите доказателствата по делото са последователни и еднопосочни. Съдебномедицинската експертиза установява причината за смъртта, а балистичната експертиза свързва изстреляната гилза с оръжието, намерено при трупа.

Съдът обърнал внимание и на още един детайл – в хода на разследването било установено, че жената е знаела за съществуването на оръжието, макар никога да не го била виждала. Това обаче, според магистратите, не променя извода, че няма данни тя да е била причастна към самоубийството.

Не били намерени и доказателства някой друг да е участвал във вземането на решението или в самото изпълнение.

Съдът разгледал и твърденията за проблеми във връзката, за ревността на мъжа, за предполагаемата интимна връзка на партньорката му с друг човек, както и за промяната в поведението на военнослужещия.

Магистратите обаче приели, че дори да са реални, тези обстоятелства сами по себе си не доказват престъпление.

По делото не се установявали данни за конкретно поведение на жената, с което тя да е склонила мъжа към самоубийство или да му е помогнала да го извърши.

Съдът отхвърлил и възражението за липса на изследване на телефона на починалия за отпечатъци. Причината – двамата са живеели заедно, поради което наличието на отпечатъци на партньорката му по телефона само по себе си не би било доказателство за престъпление.

„След като лицата са живеели в едно жилище, е напълно възможно да има отпечатъци от всеки един член на семейството“, е изводът на съда.

В крайна сметка магистратите приели, че събраните доказателства са достатъчни и не е необходимо да се извършват допълнителни действия по разследването за престъпление по чл. 127 от НК.

Районният съд в Карлово е оставил без уважение жалбата на дъщерята на починалия и е потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.