Нова национална стачка предстои във вторник във Франция след поредната серия от мащабни ученически протести.

Ученическите протести достигнаха връхна точка на напрежение тази седмица. Ранените са стотици.

Всичко започва в средата на септември - от едно абсолютно локално движение в парижко предградие. То обхваща само няколко гимназии. Това беше протест срещу много лошата материална база в образованието, срещу липсата на учители, които да заместват отсъстващите преподаватели, и срещу още един много важен проблем — липсата на прозрачност в системата, която разпределя учениците за висшето образование, според протестиращите.

На 1 октомври това движение, започнало като локално, вече беше станало национално. Бяха обхванати над 1000 гимназии, училища и вече университети.

На 6 октомври, вторник - тази седмица, вече имаше половин милион души по улиците на Франция, участващи в шествия. А сега, в четвъртък, отново станахме свидетели на изключително ожесточени сблъсъци между силите на реда и протестиращите. 

В този контекст правителството спешно предлага нови субсидии за образователната система. То обаче предлага 1,2 милиарда евро, а протестиращите искат десет пъти повече.

Правителството спешно предлага и допълнително 3000 преподаватели, които да заместват отсъстващите учители. В петък на общите събрания протестиращите по никакъв начин не показаха, че смятат да преустановят протестите.

На 13 октомври ще се проведе петият етап от този мащабен национален протест.

Насилието в тези протести е брутално. При протестите във Франция много зависи колко бързо и лесно в тях ще се вклинят или няма да се вклинят радикално настроени елементи.

Когато казвам „радикално настроени елементи“ - така наречените „черни качулки“. Това не е организация с постоянни членове. Става дума за отделни радикални елементи, най-често анархисти, в повечето случаи крайнолеви. Те предизвикват сблъсъците.

В момента те видимо се различават много от протестиращите гимназисти. Носят черни качулки, кърпи и маски. Те са тези, които хвърлят бомбички по полицаите. Те са тези, които предизвикват сблъсъците.

Полицаите са в много деликатна ситуация и именно това отличава този протест от останалите. Причината е, че срещу тях в повечето случаи стоят малолетни или непълнолетни ученици — деца. Тоест действията на полицията трябва да бъдат изключително премерени и обмислени.

А за три седмици вече има много пропуски в тази посока. Има стотици ранени — и полицаи, и протестиращи.

Само едно сравнение: за три седмици на тези ученически протести са задържани около 6800 души за опустошаване и нарушаване на обществения ред.

6800 задържани за три седмици са повече, отколкото по време на движението на „жълтите жилетки“. Аз съм отразявала и него и твърдя, че това са най-бруталните сцени, които съм виждала.

Тоест за три седмици сега има повече задържани, отколкото по време на протестите на „жълтите жилетки“ за една година.

А Франция е в разгара на президентска кампания, фаворит за президентския пост е лидерката на крайната десница Марин Льо Пен.

Тези ученически протести обаче отдавна вече не са само ученически, защото към тях се присъединиха студенти, родители, преподаватели, синдикати и леви политически партии.

Тоест тези протести могат много рязко да променят политическите нагласи и да повишат популярността на крайнолевия кандидат — лидера на „Непокорна Франция“, Жан-Люк Меланшон.

Така че вече съвсем реално и без изненада може да се окаже, че ще видим крайнолеви срещу крайнодесен кандидат за президентския пост във Франция.

А един антиевропейски настроен президент на Франция, която е една от движещите сили на Европейския съюз, би променил кардинално политиката на съюза.

Ученическо движение във Франция излезе извън границите на страната. Протестите на учениците вече се появиха и се разрастват в съседна Белгия.