Докато политическият елит в столицата е зает с чертаене на мнозинства и преговори за власт в новоизбраното 52-ро Народно събрание, животът извън София продължава да се движи по ръба на оцеляването. Голяма част от българските общини работят в условия на хроничен недостиг на средства, силна зависимост от държавния бюджет и липса на реална финансова самостоятелност. Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева очерта в ефира на Bulgaria ON Air тежката картина на местната власт, която често е в ролята на обикновен изпълнител, а не на управник.

Водният режим – недопустимият абсурд на 21-ви век

Един от най-болезнените проблеми, пред които са изправени десетки населени места, е кризата с водата. В много райони хората живеят на режим – ситуация, която кметовете определят като недопустима за съвременна България. Проблемът се корени не само в сушата, но и в разпадащата се инфраструктура: остарели водопроводи и канализация, които се нуждаят от спешен ремонт.

Според Георгиева, макар пълната подмяна на мрежата да не може да се случи за месеци, ключов е прецизният мениджмънт на наличния воден ресурс. Тя подчерта необходимостта от адекватно управление на язовирите и почистване на сондажите, както и спешно „закърпване“ на довеждащите водопроводи, които са държавна собственост, за да се избегне миналогодишният колапс.

Финансовата окова: Живот на „парче“ и 1/12 от бюджета

Общините в момента функционират в условия на правна несигурност, работейки с т.нар. „удължителен закон“ за бюджета. Това ограничава възможностите им за разплащане на разходи, по-високи от миналогодишните, дори когато разполагат с налични средства в местните хазни. Резултатът е затруднение за местните администрации и техните контрагенти, които трябва да чакат приемането на редовен държавен бюджет.

Кметовете поставят ясни и дългосрочни искания към новите депутати:

  • Реална децентрализация: Ключовото искане е преотстъпване на 2% от подоходния данък директно на общините. Това е реформа, препоръчвана от международни партньори, която би осигурила устойчиво развитие.
  • Актуализация на данъчните оценки: Темата ще бъде сред първите в разговорите за бюджет 2026 и 2027, като целта е осигуряване на по-голяма финансова автономия.
  • Дългосрочна стратегия: Край на управлението „на парче“ и аварийните решения за краткосрочни проблеми.

Инфраструктура под напрежение и Планът за възстановяване

Въпреки липсата на нов бюджет, общините не са спирали изпълнението на проекти за над един милиард евро. Строителството на водопроводи, пътища и тротоари продължава с „ударни темпове“, тъй като крайният срок за отчитане на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост е 30 юни. Георгиева предупреди, че ако тези проекти не бъдат завършени и отчетени навреме поради мудност на централната администрация, тежестта за финансирането им ще падне върху националния бюджет.

Допълнително предизвикателство е искането на строителните фирми за актуализация на договорите заради скока в цените на енергията и горивата след началото на конфликта в Близкия изток. На много места дори не се явяват кандидати за нови поръчки поради икономическата несигурност.

Новият режим за такса „смет“

По отношение на таксата за битови отпадъци, промените вече са в сила от 1 януари. Към момента осем пилотни малки общини прилагат новите основи за изчисляване на принципа „замърсителят плаща“. От НСОРБ настояват за тригодишен преходен период, който да позволи на всички общини да преминат към новия режим, тъй като той изисква огромни еднократни инвестиции.

Оптимизъм с едно на ум

Въпреки натрупаното разочарование от предишни парламенти, местната власт гледа с „умерен оптимизъм“ към 52-рото Народно събрание заради стабилното мнозинство, което дава хоризонт за стратегически реформи. Кметовете настояват работата по бюджетите за 2026 и 2027 г. да започне веднага през май, за да се навакса тримесечното закъснение.

Българските общини губят най-ценния си ресурс – хората. Липсата на лекари, учители и инженери в периферията е пряк резултат от липсата на инвестиции и регионален дисбаланс. Дали новият парламент ще направи реална крачка към децентрализация, или ще остави общините да се борят сами с кризите, предстои да разберем в следващите месеци.