През новата година Агенцията за социално подпомагане поставя фокус върху приемната грижа за деца с увреждания - такива, които са били жертви на насилие или трафик, както и деца бежанци.

Равносметката показва, че над 1500 деца са настанени в приемни домове, като едно на всеки 10 е с увреждания. След вдигането на минималната работна заплата от 1-ви януари се увеличиха и възнагражденията на приемните родители. За едно дете ще се изплащат по 1400 лева на месец. Държавата предоставя допълнително и средства за отглеждане, както и добавка, ако детето е с увреждания.

Години по-късно, когато вече е родител на 4 деца и баба на още 4, Веселина Оник прави крачката да стане и приемен родител.  „Едно е да гледаш собствените си деца – изпълнил си дълга си към родината. Друго е, когато ги гледаш с цел да им помогнеш да се приспособят в реалния свят”, казва тя.

Преди 6 години за пръв път приема чуждо дете в дома си като свое. „Настаниха ми едно момиченце. Беше спешно настаняване. С нея доста перипетии имах, наложи се да я оперират, имаше сърдечен проблем. Исках да я осиновя, но реших, че съм прекалено възрастна. На това дете трябва да му се даде шанс с млади родители”, споделя още Веселина Оник. Когато навършва 4, момиченцето получава този шанс.

Днес тя е приемен родител за седми път. Така още едно дете ще може да проговори под този покрив. „Първата дума, която чувам, е „мамо”, споделя приемният родител. Всяко дете има нужда да каже тези думи, но за родените със специални потребности намирането на дом е още по-трудно. „Децата с увреждания могат да се отглеждат в семейна среда. Все още съществуват 4 дома за медикосоциални грижи за деца. В тях са настанени 192 деца с по-леки и по-тежки увреждания”, посочи изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Надя Танева. До края на 2024 година обаче тези домове трябва да бъдат закрити.

За да преминат през всички трудности, до приемните родители застават психолози, помощници от SOS детски селища и социални работници. И макар, че да си приемен родител е професия 24 часа 365 дни в годината без болничен и без отпуск, за хората като Веселина е сбъдната детска мечта. „Виждам ползата от това. Помогнала съм на едно дете да се приспособи към живота”, казва тя за БТВ.