"Всяка жена усеща вътре в себе си любовта и копнежа да прегърне родното си дете. Много ми беше трудно да приема, че не мога да стана майка по естествен път. В никакъв случай обаче не съм се отказала." Това разказа пред репортер на TrafficNews.bg Йорданка от Пловдив, която от година насам е в списъка на чакащите за донор на яйцеклетка. За 40-годишната жена това е единствен шанс да бъде майка. От десет години насам двамата със съпруга ѝ се опитват да имат дете. Преминали са през няколко ин витро процедури и в България, и в чужбина. За съжаление - неуспешни.

Йорданка и съпругът ѝ са една от 150-те двойки в Пловдив, които очакват донор на яйцеклетка. Чакащите в цялата страна са над 40 000. Всяка изминала година броят на двойките с репродуктивни проблеми се увеличава. Този на донорите обаче е в пъти по-малък. Тревожните данни бяха изнесени по време на информационна среща в пловдивска болница по-рано днес, инициирана от фондация "Искам бебе". На събитието присъстваха както донори, така и реципиенти, а водещи репродуктивни специалисти разясниха процедурата, през която минават жените, решили да направят най-ценния подарък - шанс на друга жена да има дете. 

С времето яйчниковият резерв на жената намалява, като този процес е необратим. Затова и много дами, които са решили да станат майки в по-късен етап от живота си, изпитват затруднения.

„Причините са няколко. Първата е, че все по-често жените решават да станат майки в по-напреднала възраст. Около 30-годишна възраст обаче яйчниковият резерв намалява рязко. Няма обратен ход. Когато дойде моментът, се  установява, че този резерв е изчерпан и много трудно могат да се вземат качествени яйцеклетки. Това е огромен стрес за една жена, но моите наблюдения сочат, че те успяват да се възстановят от него и все пак да вземат решението да се възползват от донорските яйцеклетки”, разказа д-р Даниел Ставрев по време на срещата. До подобно състояние може да доведе и хирургическа интервенция. В немалко случаи става дума за млади момичета, които са се възстановили от онкологично заболяване и са преминали през курс на химиотерапия.

„Тогава става дума за унищожен резерв, но спасен живот. При тях успеваемостта е голяма – около 70%, защото организмът е млад”, обясни той. И допълни, че донорите все още са твърде малко.

Притесненията и митовете около самото донорство обаче са много.

Бебе или шанс за щастие - какво всъщност даряват донорите на генетичен материал?40 000 семейства у нас чакат за донор, за да сбъднат мечтата си

„Най-много се притеснявах как ще го възприемат хората около мен и как ще се почувствам аз самата физически след това. След като си изясних всички тези въпроси, вече съм готова да даря. Обмислям го от година, но когато дойде моментът, взех решението за часове”, разказва Петя Чакърова, на която предстои да мине през всички необходими прегледи, за да стане донор.

„Оказа се, че много хора разбират проблема, но не всеки е иска да говори за него. Все още е тема табу. Но в момента, в който предприемеш правилния подход и предоставиш информацията по правилния начин, хората са отворени и искат да научат повече”, допълва тя. Младата пловдивчанка възприема акта като добро дело, чрез което човек оставя нещо след себе си. Самата тя е майка на две деца и е преживяла разочарованието на две неуспешни бременности.

„Знам какво е да се надяваш, да чакаш и 9 месеца да трепериш. Разбирам болката да загубиш дете, разбирам и какво е да искаш, да се надяваш всеки месец да видиш двете чертички. А има и хора, които се борят с години. Аз самата имам приятели, които водят тази битка. Надявам се да помогна на поне едно семейство да има дете”, каза тя пред журналисти. И отправи апел към всички, които се колебаят дали да станат дарите си. „Преди всичко, хората трябва да са уверени в себе си, че правят едно добро дело и че по този начин оставят нещо след себе си. Изобщо да не се колебаят – просто да го направят”, заяви Петя.  

„Самата аз минах през доста емоции. Беше ми много трудно да приема, че няма да стана майка по естествен път. Пожелавам на всички да не се отказват, да вярват, да бъдат позитивни и да си живеят живота, да бъдат щастливи. Нека не оставят тези години да минават само с това желание, с този копнеж”, допълва Йорданка, която се надява по-бързо да се намери донор, за да изпита щастието да бъдеш майка.

През годините се предприемат все повече стъпки и на местно, и на национално ниво, за да се подпомогнат двойките с репродуктивни проблеми. Това припомни общинският съветник Веселка Христамян по време на срещата. Тя разясни механизмите, по които двойките с репродуктивни проблеми могат да получат финансова помощ. След последните изменения на местните наредби двойките, които се нуждаят от донорство на яйцеклетки, също могат да кандидатстват пред Община Пловдив. Нейният размер вече е увеличен от 1 000 до 2 000 лв., като се предвижда да нарастне през следващите години. Облекчена е и процедурата по кандидатстване и доказване на необходимостта от средствата, обясни още Христамян. 

Ема Христозова, която е координатор на донорската кампания на фондацията за Южна България, заяви, че до донорите се стига изключително трудно. В крайна сметка обаче, повечето от тях даряват по два пъти. 

"Голяма част от жените плачат след самата процедура. Определено са сълзи от щастие, защото са видели жените, които чакат в коридорите", разказа тя в интервю пред TrafficNews.bg.