Баща му е бил машинен техник - специалист по топлоцентралите. Работи в сeло Марийно, Хасковско (днес гр. Димитровград), където се ражда и бъдещият хирург Любомир Ковачев - светило в областта на медицината, с афинитет към спорта.

Преди дни ви разказахме за хирургът-баскетболист и неговата биографична книга "Етюди за скалпел и баскетболна топка". Днес ни разказва за налудничавия път, който е извървял, цената, която е платил, и уроците, които е научил.

Д-р Ковачев израства в Перник. Първо идва любовта му към спорта. Значителна част от юношеските години на бъдещия лекар са посветени на любимия му спорт - баскетбола. Оказва се, че е истински талант. Като ученик се състезава в баскетболния отбор "Миньор"-Перник на най-високото държавно ниво, а като студент – в студентското първенство.

Проявите му в играта дават надежда и затова младежът се готви за сериозна кариера в областта на спорта. Нещата обаче невинаги се случват точно така, както сме ги планирали, и нещата се разминават.

"В казармата не исках да се занимавам с глупости. В Русе завърших школата за санитарни инструктори и медицината стана едно поле, в което можех да дишам по-различен въздух, бях в една по-различна среда, която изненадващо страшно ми допадна. Така в полковата лечебница малко по малко натрупвах опит", разказа пред TrafficNews д-р Любомир Ковачев.

Всичко било една малка авантюра, която се превърнала в голяма любов. След казармата д-р Ковачев се върнал на терена и продължил да играе баскетбол. По време на един турнир в Пловдив, младият тогава спортист трябвало да направи малка и непредвидена операция на свой съотборник, който по-късно станал и известен баскетболен специалист. Сръчно срязал цирей пред очите на целия отбор, а подвигът впечатлил съотборниците му.

Започнали да го съветват да се преориентира. Наречете го съдба, но Любомир Ковачев решава да опита. Завършва висшето си образование в София, а в момента преподава в Медицинския университет в Плевен. След много учение, практика, труд и изкачване по стълбата на кариерното израстване д-р Ковачев завоюва мястото си сред разпознаваемите имена в медицината.

Учи студентите си на най-важните неща за един лекар и ги възпитава в постоянство - нещо, което самият той е научил от спорта.

"Ако към спорта се подходи сериозно, той култивира много полезни качества - трудолюбие, балансирано отношение към живота, отговорност, мотивация... Учи те да не се огъваш пред трудностите", споделя Ковачев.

А трудностите в сферата на медицината са много. Спортът му помага да преодолее много стресови ситуации. Самият хирург ни разказва, че най-трудният урок, който трябвало да научи, е как да се справя със загубата и най-важното - как да говори с близките на починалите.

"Който казва, че е свикнал с нещо подобно, или лъже, или се самозаблуждава", категоричен е Ковачев.

Твърди, че за да постигаш успехи, непременно трябва да си готов и на лишения, да си готов да платиш определена цена, стига тя да е приемлива.

Съветът му към младите хора е да не губат надежда. Никога!

"Полагайте целенасочени усилия за самоосъвършенстване и развитие. Работете непрекъснато върху себе си, независимо къде сте, незавимо къде работите. Изграждайте се като личности", съветва Ковачев.