Стотици българи напускат пределите на родината си, за да търсят развитие зад граница. При това всяка година. Изтичането на мозъци е огромен проблем за страната ни. От това се оплакват както висшите учебни заведения, които подготвят ценни кадри, така и родният бизнес, който така и не се добира до тях.

Монетата има и по-светла страна обаче и показва, че надежда за България все пак има.

Само за миналата година в пределите на държавата са се завърнали 16 хил. българи. Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г. След известен период зад граница, сънародниците ни са решили да се приберат у дома и да работят и да се развиват тук, обяснява зам.социалният министър Зорница Русинова пред "24 часа". При това става въпрос за млади и добре образовани българи.

Основната причина за завръщането им е ръстът на заплатите. През тази година средната надхвърля 1200 лв. Най-високи са възнагражденията в IT сектора и телекомуникациите - около 3000 лв., а при финансите и застраховането - 2 хил. лв.

Средната работна заплата в IT сектора в Германия е около 8000 лв., но чисто се вземат около 4900 лв. Наемите за двустаен апартамент пък там може да достигнат до 3000 лв., обясняват експерти по човешки ресурси. И отчитат, че средната работна заплата у нас при този сектор е 3000 лв., като наемите в София са около 700 лв.

Сред останалите предимства са и дългото майчинство, както и възможността за бързо израстване в кариерата. Бизнесът се опитва да привлече младите и с корпоративни пакети: допълнително здравно осигуряване, карти за спорт и почивка, възможности за гъвкаво работно време.

Очаквано, броят на завърналите се нискообразовани емигранти в страната е по-малък. Причината е, че темпът с който заплатите на хората без квалификация нарастват, е по-бавен. Затова и интересът е по-малък.

Минималната заплата у нас е 560 лв., като за последните години тя се е увеличила двойно, но все още е най-ниската в ЕС.

Анализите показват, че по-голяма част от нискоквалифицираните български работници в чужбина са предимно сезонни, а зад граница този труд е много по-добре платен, отколкото в България.

Изводът е прост, а прогнозите - обнадеждаващи. Все повече хора, при това млади, образовани и способни, ще се завръщат в пределите на България. Те ще запълнят работните позиции в развиващите се сектори и икономиката ще върви напред. Бизнесът ще е доволен, университетите - щастливи, че онова, което са вложили в студентите, е имало смисъл.

От другата страна земеделието също страда за кадри. Нискоквалифицираната работна ръка обаче бяга в чужбина, защото работата уж е същата, а заплатата - значително по-висока. Затова и се предпочита сезонната работа. С други думи - отиваш за два месеца във Великобритания, береш ягоди под жаркото слънце един-два месеца и след това се прибираш в България, където си си уредил живота до края на годината.