Президентът Румен Радев дава основания да се стартира процедура по импийчмънт. Той взема становища, които са против националния интерес - във всичките си изяви досега ни тласка към Евразийския съюз, коментират юристи от ГЕРБ пред "24 часа".

Поводът неофициално из политическите кулоари да се заговори за импийчмънт на държавния глава стана позицията му за Венецуела, разтълкувана от управляващите като опит за самостоятелно водене на външна политика в разрез с тази на правителството и с позициите на ЕС.

Появиха се и подозрения, че президентът изразява проруска позиция. Те бяха засилени от изявление на бившия генерал от КГБ Леонид Решетников (който сам се хвали, че бил идеолог на издигането на Радев), пред ТВ "Европа". В него Решетников определи позицията на българския президент като много разумна.

"България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция", заяви Румен Радев в понеделник със статус във Facebook. Наблюдатели нарекоха веднага позицията му проруска. Тя влезе в разрив с тази на правителството, което подкрепи повечето държави от ЕС, признали Гуайдо за временен президент.

Според юристи от ГЕРБ президентът действа срещу договори, ратифицирани по надлежния според конституцията ред и чието спазване е от страната ни е вече задължително. Така Радев уронва престижа и националната сигурност, категорични са управляващите. Оттам напомнят и друго основно задължение на президента по конституция - да е обединител на нацията, а Радев я разединявал.

Макар и да са крайно недоволни от държавния глава, от ГЕРБ обаче не искат сега процедура по неговото отстраняване Защото в година, в която предстоят два избора, това няма да е стабилизиращо страната действие.

Импийчмънт по тази тема би бил абсурден - с тези думи юристи от БСП отказаха всякакви коментари.

По конституция президентът може да бъде отстранен с обвинения за държавна измяна или нарушение на основния закон по предложение най-малко на 1/4 от депутатите, или 60 души. Прекратяването на пълномощията обаче трябва да стане с гласовете на повече от 2/3 от народните представители - т.е. 160 души. След това казусът отива в Конституционния съд.

"За да започне импийчмънт на държавния глава, той трябва да е извършил нещо изключително фрапиращо, огромни прегрешения, дори не мога да си представя какви точно", коментира конституционният съдия Константин Пенчев.

"Откакто е в сила новата конституция, подобна процедура не е инициирана", уточни той. Освен че е сложна в парламента, тя е такава и в КС, който има последната дума.

Решението се взема от конституционните съдии с тайно гласуване. Преди това обаче те трябва да поканят държавния глава за изслушване. Процедурата много напомня на съдебно дело.

Президентът се явява пред КС с адвокати, а депутати поддържат обвинението по подобие на прокуратурата в съда.

"Процедурата по отстраняването на президента е изключително трудна и сложна, за да има гаранции, че няма да бъде нарушена волята на народа, тъй като държавният глава се избира пряко от хората", добави Константин Пенчев.