Какво кара хората да посягат на живота си? Как да разпознаем кога човек е на ръба на отчаянието? Кои възрасти крият най-голям риск човек да направи фаталния избор? Защо през зимата самоубийства зачестяват? Потърсихме отговорите на всички тези въпроси от д-р Цветеслава Гълъбова. Тя има дългогодишна практика като психиатър и от години управлява една от най-големите психиатрични клиникиу нас „Св. Иван Рилски“, създадена още през 1949 година на територията на Куриловския манастир. Вижте какво каза тя пред TrafficNews:

 

- Д-р  Гълъбова, защо през пролетта и зимните месеци е пикът на самоубийствата?

- Няма еднозначен отговор на този въпро. Свързано е вероятно със смяната на сезона. През зимата денят става по-къс. По-дълго време е тъмно и много хора се чувстват по-подтиснати. Разбира се, че не само това е причината. Това е едно предразположение да се развие депресивен епизод. А и наближават празници, които са семейни, а самотните хора тогава се чувстват още по-самотни. Идва краят на годината, което е обичайно време за равносметки.

- Значи, ако на някого не му хареса равносметката, може да изпадне в депресивно състояние?

- Да, точно така. Понякога заради равносметката човек може да вземе такова решение. Категорично искам да подчертая, че по-високият процент самоубийства не са резултат на болестен механизъм в смисъла, който психиатрите влагаме. Много по-често самоубийствата са резултат на тежки екзистенциални кризи, в които човек не вижда друг изход. Забелязала съм как ние с леснина осъждаме такива актове, отново лепваме етикети и казваме: „Ама как може? Това е израз на слабост.“ По-добре да се заинтересуваме от нашите близки, преди да стигнат до такова решение. Да им обръщаме внимание, когато виждаме ,че не са толкова социални и не общуват. Когато споделят мисли, че не виждат перспектива за решаването на тежки лични проблеми.

- Слабост ли е наистина да посегнеш на живота си ?

- Не, не е въпрос на слабост. Защото инстинктът за живот е биология. Слаб човек няма лесно да преодолее тази биология и да посегне на себе си.

- Да разбираме ли, че повечето самоубийства са обмислени, а не са спонтанно решение от сега за след малко?

- Вижте, когато самоубийството не е в резултат на афект, то е мислено. Например, в хода на скандал се случва нещо. Убиваш някого и после посягаш на себе си, или се скарват и се хвърля от високо. Това, че не винаги има предсмъртно писмо, не означава, че не е мислено. Проблемът е, че когато човек е в тежка екзистенциална криза по някаква причина, той мисли едностранчиво. И не вижда никаква алтернатива на това свое поведение. Тук е мястото на близките, на околните, на приятелите,  на специалистите, ако бъдат потърсени да помогнат. Затова говорим за превенцията на самоубийствата. Затова има такава програма, която не съм сигурна дали е приета от Министерството на здравеопазването.

- Какво включва тази програма?

- Много неща, тя е един прекрасен документ и силно се надявам да остане на това ниво. Включва обучение на специалисти, лични лекари, както и на близки. За да разпознаваме симптомите на едно такова застрашително за човека състояние. Има какво да се работи в тази посока. И в много страни по света се прави. И у нас се работи, но изглежда е недостатъчно.

. А ролята на психиатрите каква е ?

- Аз все си мисля, че ние, професионалистите, сме малко по-назад. Според мен, проблемът е в семейството. По-точно в неговата липса. Когато някой посегне на живота си започваме да питаме близките: „Какво се случи? Как стана? Ами ние нищо не сме забелязали.“ Ами не сте забелязали, защото я няма тази емоционална връзка. Няма го този интерес към живота на другия. Не говоря в лошия смисъл на думата, да се ровичкаме постоянно. Но да питаме. Като видиш детето ти, че е унило. Не иска да споделя с теб. Седни, разговаряй, ама не веднъж. Разбери къде е проблемът. 

- Какви са най-честите причини възрастните хора да направят фаталния избор ?

- Възрастните хора се чувстват самотни. Неоценени, неразбрани, бедни. Чувстват се безполезни. Защото възрастта е съпроводена със заболявания, които ги правят доста по-неспособни да се справят с проблемите, с околния свят. Ог усещането, че си безполезен и изборът да се махнеш от света, има само една крачка.

- Как се разпознават симптомите, освен ако човек се затвори, защото може и да не го направи?

- Да, той може и да не се затвори .За да ги разпознаем обаче, трябва да сме близки с този човек. Трябва да имаме емоционална близост с него. И тук според мен е големият проблем, че българското семейство, наричано клетка на обществото преди 30 години, поне според мен се разгради. Или далеч не е онова, което трябва да бъде. Няма ги тези здрави емоционални връзки, които да позволят да се разпознава проблема в нашето дете,  в нашия родител. Защото съвременните деца и тийнейджъри имат едни проблеми, възрастните хора други. И ако ги няма тези емоционални връзки се вижда, че не е възможно да предотвратим фаталния избор. Вижда се колко тийнейджъри завършват живота си с такъв акт.

- Младите или възрастните хора по-често решават да сложат край на живота си?

- Всички възрасти са засегнати. Не еднакво, разбира се. Има някои, които са по-рискови. Една от най-рисковите е при мъжете между 45 и 55 години. Особеното при силния пол е, че когато решат да сложат край на живота си, го  правят с по-сигурни средства. Те предпочита самопрострелване, самообесване или скок от високо. При жените най-предпочитав вариант са хапчетата. Между другото по начина, по който е избран смъртния изход, може да се прецени колко сериозно е било намерението да се стигне до край.

- Вярно ли е, че когато човек опита да се самоубие и не се получи, той ще продължи да пробва, докато не успее?

- Със сигурност наличието на минал опит да се сложи край на живота увеличава риска, при това значително, от извършване на самоубийство. Има една скала, по която се оценява рискът и този показател дава много точки в сбора.

. Може ли да се говори за наследствена обремененост?

- Това не е наследствена обремененост в медицинския смисъл на думата, по скоро се повишава рискът да се извърши такъв акт.

- Защо хората, решили да приключат с живота си, оставят писма?

- Всеки има някакъв мотив. Може би да намалят болката на близките от самообвинението. Защото, когато това се случи, близките се самообвиняват жестоко.

- Вашите съвети как да се предотврати един невъзвратим избор ?

- Трябва хората да се опитат да споделят. Да търсят специализирана помощ, защото  така ще могат да чуят още едно мнение. Да видят проблемите си от още една гледна точка. Самоубийствата са много често резултата на безалтернативно мислене. А реално може да се помогне.

- Има ли случаи,  в които сте помогнала на хора  да не стигат до този акт?

 - Да, разбира се. Аз мисля, че всеки лекар има поне по един такъв случай в живота си. Може да се помогне.  Обикновено с топло, човешко отношение, с разговори. С намиране на алтернатива на това решение.