Докато се търкалях по завоите на Шипка и си мислех за забавения по „зелени“ причини тунел под прохода, внезапно се пренесох на „аритметична вълна“.

За първи път за тунела (който след много проектантски перипетии и доста „зелени“ саботажи се очаква да е под 3,5 км) се споменава през 1897 г. Т.е. преди 129 години или 1548 месеца. Т.е. някъде малко над 45 000 дни. Т.е. ако оттогава копаехме по 10 см на ден, отдавна щяхме да имаме тунел.

Към настоящия момент по живописните завои минават средно по 4 000 коли на ден. Като се има предвид, че трасето е около 30 км, това означава, че всеки ден без тунел колите там изминават 120 000 километра. Ако вземем среден разход на гориво към 7 литра на 100 километра, излиза, че всеки ден в атмосферата се избълват газове от над 8 000 литра гориво.

Много зелено, нали? И съвсем екологично. Приключвам с аритметиката, че ще стане много скучно. Т.е. почти приключвам…

По принцип най-скъпата част от проекта (обходният път на Габрово) е вече готова. Остава самата „дупка“. Имам някакъв спомен, че по едно време (преди инфлационния гейзер) се беше завъртяла сумата от около 180 000 000 евро. Не се наемам да смятам колко би струвало сега, но… се замислих за нещо друго.

Оказа се, че една тунелопробивна машина от най-скъпите (т.е. най-висок клас) струва някъде около 100 милиона евро. Т.е. цената ѝ е по-ниска от парите, които се планира да похарчим за копаене. Ако нашият политически елит в инфраструктурния му сектор се беше напънал да купи такава машина, щеше да се окаже, че след като изкопае тунела, ще имаме тунел + машина. А България има нужда не само от тунела под Шипка. Тунел под Беклемето, под Петрохан; тунели по трасето на АМ „Черно море“, тунел в Кресненското дефиле… нужда от тунели да искаш.

Разбира се, един тунел не струва само машината, има и много други разходи. Но като „разхвърляш“ стойността на такава машина върху километрите, които трябва да се изкопаят за нуждите на държавата… инвестицията изглежда не просто примамлива, а направо задължителна. И въпросът е „защо“??? Защо не сме я направили още преди години? Спестените милиони часове, километри, литри гориво щяха да са по-малката част от печалбата. Сами можете да си представите какво щеше да се случи с икономиката в държава, която се е справила с тесните пътища и завоите по тях…

Освен очевидното желание да се работи бавно, скъпо (и доходно за изпълнителите), другият голям проблем, който виждам, е, че България няма „тунелна стратегия“. Не се мисли мащабно, жонглираме с лозунги за тунели на парче и си тъпчем на едно място с хиляди месеци.

Няма да давам препоръки, ще дам само един пример. Тунелът Llogara в Албания е дълъг 6 километра и е построен за по-малко от три години. Албания, която не е в ЕС и приходите ѝ са чувствително по-ниски от нашите.

Не знам за политиците, ама на мен лично ми е малко неудобно.

За автора:

Адвокат Станислав Станев е завършил Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, член е на Адвокатска колегия – Пловдив от 2005 г. и е доктор по международно право и международни отношения.

Автор: адв. Станислав Станев