"Следим ситуацията, в момента има плавно нарастване на случаите на COVID-19, което все още не е тревожно. Но трябва да внимаваме, ако има рязко нарастване, за да реагираме максимално бързо. Тогава ще се прибягва до по-строги мерки - затваряне на паралелки, училища, каквото се наложи. Знаете, че ситуацията е тревожна в страната. Има възможност за пренасяне на вируса от и към училищата, чрез учителите и чрез децата", това заяви образователният министър проф. Николай Денков.

Той обърна внимание, че водещи във въвеждането на мерките са МЗ и РЗИ. МОН наблюдава ситуацията като техен партньор, с идеята да се затварят само отделни паралелки или випуски. Най-много са карантинираните ученици във Велико Търново. 0,44% от всички ученици в страна са под карантина, а учителите - 0.71% От педагозите ваксинирани са около 32%, а от учениците - малко над 2%.

Служебният екип в Министерството на образованието и науката (МОН) представи приоритетите си за новия мандат. Те са три и са равностойни помежду си, по тях ще се работи едновременно.

„Успешното начало на учебната година с присъствено обучение трябва да бъде продължено, като се вземат всички мерки за минимизиране на риска от епидемична вълна и с грижа за здравето на учениците и учителите“, обяви министър Николай Денков пред журналисти днес, предаде Нова тв. Този първи приоритет на МОН в новия мандат ще бъде основна отговорност на заместник-министър Мария Гайдарова, която остава на позицията си от предишните четири месеца.

През изминалия период МОН изготви подробен анализ на ефекта от обучението от разстояние в електронна среда и подготви всичко необходимо, за да осигури максимално продължителни присъствени и безопасни за здравето занятия. Насоките за работа на образователната система в епидемична обстановка са ясно разписани и вече се спазват.

„Интегрирането на информационните системи на МОН и Министерството на здравеопазването осигурява всекидневен достъп до актуални анонимни данни за броя карантинирани учители и ученици, което позволява да се взимат гъвкави решения за присъствено или онлайн обучение на ниво училище и детска градина. Статистическата информация за броя ваксинирани и преболедували преподаватели и ученици пък дава възможност за по-дългосрочна оценка на риска от разпространение на заразата в образователните институции“, обясни министър Денков.

Той припомни и сериозната подготовка за активирането на междуинституционалния Механизъм за взаимодействие по обхват, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, който тази година започна да действа още от 16 септември.

В следващите няколко месеца трябва да започне подготовка за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в програма „Образование“ са предвидени общо повече от 3,3 млрд. лв. за двете сфери. За да бъдат използвани тези пари ефективно, има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н. Необходима е също разяснителна кампания сред потенциалните бенефициенти – средните и висшите училища, научните организации. „Това ще изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта на следващата година“, каза министърът.

Дейностите по този изключително важен приоритет на МОН ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева - безспорен експерт по европейски фондове и програми с три мандата като служебен заместник-министър по тези въпроси зад гърба си.

В изпълнението на този приоритет ще участват активно също досегашният заместник-министър за висше образование проф. Генка Петрова и новият заместник-министър за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, който идва от БАН.

Служебният екип в МОН ще започне също подготовка на бюджета за образование и наука за 2022 г. и на актуализираната бюджетна рамка в тези сфери за следващите три години.

Министър Денков отбеляза още три важни резултата от работата на екипа в предишния служебен мандат в МОН. Това са приетата Национална карта на висшето образование в България, подготвените промени в Закона за висшето образование за съвместно обучение на студенти и въвеждането на статута на проектните докторанти, а така също разработването на методика за определяне на статут на изследователски университети.

Ето и пълния отчет на МОН: