Някои от столичните квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите жилищни комплекси в града. Бизнес сградите са разположени основно в централните и южни райони, докато на север е концентрирано повече производство.

Аналитична част на изследване на "Визия за София" отговаря на важни и актуални градски въпроси, като – къде са концентрирани сградите с голяма разгъната застроена площ (РЗП), с определена функционалност и каква е гъстотата на населението в отделните територии на София. То се реализира от сдружение |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София.

Оказва се, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като "Люлин", "Надежда" и "Дружба" имат по-малка жилищна разгъната застроена площ (РЗП) от квартали като например "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади".

Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в "Манастирски ливади" и "Витоша" има голям брой необитаеми жилища.

Това от своя страна показва, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще доведе до необходимост от тяхното обслужване. 

Според данните на НСИ от 2011 г. цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този тип са с общо 13 вида конструкции, но в три от най-големите комплекси "Люлин", "Овча Купел" и "Младост" преобладават почти изцяло два вида – БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 жители.

Как всъщност се движи пазарът на недвижими имоти?

По данни на НСИ, за 2017 г. покупко-продажбите на имоти в страната ни са били 214 385, а през 2018 г. - 212 586. За София те са 28 175 през 2017 г. и 28 232 през 2018 г. Пловдив е на второ място с 15 949 сделки за имоти през 2017 г. и 16 119 през 2018 г.

Покупко-продажбите а имотите за периода 2005 – 2018 г. в страната са много динамични. Пикът е през 2007 година, когато те са 325 385 за България и 45 015 за София. Най- големият спад за страната в сделките за имоти е през 2010 година за България, когато те са 182 376, а за София през 2012 г., когато са 18 166.

Нещо друго много интересно – за 2018 г. има ръст от 69,36% на разрешенията за строеж в столицата спрямо 2017 г. За цялата страна средният ръст на разрешенията за строеж са 42,28%. Пикът в това отношение за София и именно през изминалата година, когато са издадени разрешения за строеж на 14 761 жилища.

Защо се отчита такъв ръст на разрешителните през 2017 г., спрямо годините преди нея? Една от причините, че има ръст на дадените от банките ипотеки. През 2017 г. те са с около 13 000 повече за страната, отколкото през 2016 г.

Друг много интересен факт е, че от 2006 година, точно преди кризата, до 2018 г., ръстът на издадените разрешения за строеж в столицата е 80,74%, докато в другите големи области се отчита спад. Във Варна например, разрешенията за строеж преди кризата са с 50,08% повече, отколкото през 2018 г. В Плевен, разликата е цели 86,20% в полза на разрешителните преди кризата. В Бургас пък разрешенията за строеж са спаднали със 75,08% от 2006 г.

Снимка: pixabay