Едно от четирите най-големи предприятия за черни метали в България - "Хелиос-металург" в Пловдив отново е обявено на търг след години опити за неговата продажба.

Това е девета поредна публична продан за някогашния индустриален колос. От около 7 години, първо кредиторът в лицето на ДСК, а после и частни съдебни изпълнители опитват да продадат активите на завода, за да бъдат покрити задълженията на "Хелиос-Металург".

Разменна монета става имот от близо 11 дка на бул. "Цариградско шосе" №53, заедно с огромната индустриална инфраструктура върху него - сграда с РЗП от около 10 000 кв.м. и административни обекти. 

Причината е необслужена ипотеката върху базата срещу 12 милиона лева банков кредит към ДСК и още няколко неизплатени борчове към други банка. До този момент продажната на огромната база е напълно неуспешно. С времето оценката от близо 13,3 милиона за земя, сгради и оборудване, дадена през 2016 година, се е стопила драстично. През 2019 ЧСИ продава имота, без оборудването му, за 3,4 милиона лева, а днес, три години по-късно търгът е с нова първоначална цена от 1,6 милиона лева. 

Драстичната девалвация, въпреки ръста на цените на имотите за същия период, веротно се дължи на факта, че базата е морално остаряла и амортизирала, както и че няма директен изглед на булеварда. Частният съдебен изпълнител Петко Илиев ще стартира търг за земите и базите на "Хелиос-Металург" на 21 юни.

Дали реален инвеститор ще прояви интерес към завода ще стане ясно в края на юли, когато ще бъдат обявени офертите в тръжните процедури. До тогава обаче заводът на "Хелиос-Металург" остава под ключ, надзираван от бившите собственици и охранителна фирма. 

Как се стигна до тук?

"Хелиос-Металург" ООД е едно от двете дружества, които се обособи след разделянето на дейността на СД "Хелиос" /другата производна фирма е ХМЦ/. Производителят на метали има няколко производствени и логистични бази в София и Бургас, а през 2006 купува част от Домостроителен комбинат, където реализира модерна база за целите на производство на черни метали. 

Дружеството започва с летящ старт през 2007 - 480 работници, формиращи приходи на предприятието от над 104 милиона лева. Бизнес развитието им обаче бързо започва да губи темп. Само седем години по-късно през 2014 г., работният капитал се е стопил с над 1/4 до под 100 души, приходите му едва достигат 31 млн. лева, но разходите дебалансират. Заводът завършва годината с нетна загуба от над 1 милион лева. Следващата година 2015 се оказва фатална - дружеството спира дейността, работниците са разпуснати. Теглени са огромни кредити, които не могат да бъдат обслужвани, според основателите на завода заради икономическата и дори политическата конюнктура. 

Тогава собственикът на предприятието Васил Василев обяснява колапса в компанията с икономическата криза, декапитализацията и с нелоялната конкуренция, създадена в условията на политически решение и в частност ДДС схемите при фирми с капитал от 2 лева. Големите инвестиции, направени в разцвета на икономическата дейност, завличат предприятието с милиони, а двама частни изпълнители - Мариана Обретенова и Петко Илиев започват да разпродават активите на металопроизводителя, за да удовлетворят вземанията на кредиторите. Част от машините са продадени, други все още стоят.