Бивш футболист от Пловдив за живота в ЛА и любовта с красива афро-американка

Той е пловдивчанин, който преди 8 години си тръгва от Родината, за да търси своето щастие и късмет. Сърцето тогава го отвежда в далечна Америка, тъй като големите и развити държави винаги са го привличали.

Атанас Лазаров е роден и израстнал в града на седемте тепета, а себе си определя като винаги усмихнат и позитивен.

На 7-годишна възраст започва да тренира футбол в школата на Марица Пд. Стига и до мъжкия отбор, с който е имал възможността да играе във второто ниво на Българския футбол.

Наред с тренировките, пловдивчанинът успява да завърши Бакалавърска степен в Пловдивския Университет с професия “Учител по Физическо възпитание”.

В момента Атанас живее в мултимилионния град Лос Анджелес, където работи като барман. Всъщност работата по заведения го завърта като вихрушка още щом стъпва в Щатите. Животът му зад океана в началото не е лесен, но със сигурност интересен - с по един почивен ден, но множество щури партита - да, точно такива, какви всеки от нас е гледал по филмите. 

В САЩ пловдивчанинът открива и своята голяма любов - екзотична афро-американка на име Чериш. През февруари двамата вдигат приказва сватба, но обмислят още една тук, в родния Пловдив. 

Чериш вече е посещавала няколко пъти града на седемте тепета и е очарована от магичната красота, история и уют, който носи.

Така Атанас Лазаров сбъдва своята американска мечта, но казва, че човек никога не може да предскаже съдбата и знае ли се... един ден отново може да се върне там, където е сърцето му... в Пловдив, но заедно със своята любима. 

Ето какво още разказа той в интервю за Trafficnews:

- Какво те накара да оставиш футбола и родния Пловдив и да заминеш за Щатите?

- Аз футбола не го оставих, той ме остави мене! Просто нещата не се получаваха или получиха по начина, по който ми се искаше или някога съм си мечтаел като дете. Наистина не е толкова лесно да пробиеш и да играеш голям футбол в България. Не исках просто да си живуркам и да казвам, че съм футболист в България и в същото време да съм с 2 лева в джоба. Това не ми бяха целите…и като видях, че няма да се получи, реших да се насоча към нещо друго и да опитам късмета си другаде.

Големите и развити държави винаги са ме привличали и така се получи, че се озовах в САЩ.

- Колко време вече си там, къде живееш и с какво се занимаваш в момента?

- Пристигнах в Щатите през 2012 година... вече повече от 8 години съм тук. Първите ми няколко месеца прекарах в щата Мериленд на Източното крайбрежие, след което се преместих на другия край на САЩ, а именно, кадето съм и до ден днешен -Лос Анджелес, Калифорния. Почти през цялото време съм работил по барове и ресторанти. В момента съм барман.

- Как родителите ти приеха това твое решение?

-Никога не съм имал проблем с родителите си. Те винаги са ме подкрепяли в моите решения, давали са ми съвети и са ми помагали с каквото могат.

- Какъв беше животът ти в САЩ в началото и как се промени към днешна дата?

- Още преди да замина за САЩ вече знаех, че ще пътувам с приятел от Пловдив, с когото бяхме съквартиранти първите 3-4 години и до ден днешен сме много близки. Започнах работа в ресторант за бързо хранене, работех в кухнята главно на грила, но съм минал през всички възможни позиции в кухнята. Интересен факт е как първите 3 дни от работата ми в САЩ премина в миене на чинии. Човекът, който беше на тази позиция липсваше и някой трябваше да го замести…и разбира се най-новият (в лицето на мен) трябваше да се нагърби.

Работех на две места, 6 дни в седмицата и седмия ден ходех само на едната работа - това ми беше “почивният ден”. От работа нямаше как да се оплача, нито и от забавления. Градът беше пълен с млади хора на моята възраст тогава, колегите ми бяха връстници също, винаги имаше какво да се прави и в коя къща да се отиде на парти след работа.

- Къде и как се запозна с половинката си? Коя е тя всъщност?

- Както споменах по-рано…. почти цялото ми време е преминало в ресторанти и барове. Тези места са орисани да събират и разделят двойки.Та и аз така се запознах с моята жена. Тя се казва Чериш, американка е, родена в най-малкия щат Роуд Айлънд (Rhode Island). Тя е микс (мулатка) - баща й е афро-американ, майка й е португал/италиан и кабо верде. Миналата година с две други нейни колежки отвориха Салон за коси, главно за екстеншъни.

- Доколкото сме запознати, вие вдигнахте сватба по време на пандемия! Как премина този така специален ден, разкажи ни повече?

- Да, така е. Избрахме 29 февруари за дата на нашата Американска сватба на Източния бряг, откъдето е родом Чериш. Всичко премина по план, но по това време пандемията все още не беше нашумяла толкова много и хората не бяха толкова наплашени. Мисля, че дойдоха около 130 души, главно от нейната фамилия и приятели от родния и край. Моите родители, разбира се, дойдоха от България също, както и малък брой общи приятели от ЛА. Казвам малък брой, защото нашият план е да направим една сватба в ЛА, където са всички наши приятели и една в Пловдив (която всъщност трябваше да се състои сега септември, но я отложихме заради COVID-19) с моята фамилия и приятели от града.

- А тя идвала ли е в Пловдив и какво мисли за България като цяло?

- Били сме в България и Пловдив заедно мисля, че три пъти вече. Всяка година се опитваме да си направим една ваканция из Европа и винаги сме се отбиваме до моя роден град. Тя все още не е видяла много още от нашата прекрасна държава, но един ден и това ще се случи. При престоя у нас, главно си стоим в Пловдив и обикаламе там ,просто времето все не достига за нещо. Но определено всичко, което е успяла да види до момента и харесва, а и кой не обича ваканциите?

- Каква е ситуацията с COVID-19 в момента в САЩ и ти самият как се справяш с обстановката?

- Ситуацията в момента не е много розова, особено за някои щати. Но благодарение на помощите за безработните, които дават от държавата, хората успяват да се справят и да си плащат сметките. Не бих казал, че това се отнася за всеки, но все пак е нещо.

Аз лично не съм работил откакто затвориха всичко през март. На жена ми салона също трябваше да затвори за няколко месеца, но сега отново е отворен за щастие.

- А какво мислиш за избора на президента Байдън, това добре ли ще бъде за САЩ според теб и защо?

- Никога не сам се интересувал от политика и не съм много на ТИ с нещата. Имам много приятели и колеги и от двете страни, чувам какви ли не работи.

- Смяташ ли, че твърденията на Тръмп за изборна измама са истина?

- Пак казвам, политиката ми е тъмен облак. Каквото чета в социалните мрежи - това е.

- Мислил ли си някога да се завърнеш в Пловдив за постоянно?

- Ох, Пловдив, майна! Един ден, знае ли човек... Никога не казвам никога. Не се знае утре какво може да ни поднесе съдбата. Обичам да си правя планове, но не чак толкова далече във времето.

- Кое е по-хубаво: животът в мултимилонен, интернационален град в САЩ или животът в спокойно малко селце?

- За в момента…100% мултимилионен град е мястото за мен, просто това ми допада. Живи и здрави един ден определено ще се чуствам по-добре в някое малко и тихо градче или на спокойствие в Балкана, а знае ли се... може и да е на някой тропически остров.