Една причудлива скала на 50 км от Пловдив привлича двойки от цялата страна, които мечтаят за рожба. Става въпрос за Вкаменената сватба край старозагорското село Медово. Името идва от фигурите, които напомнят на влюбени младоженци, застинали в камъка. Мястото е подходящо и за приятна разходка в почивните дни. До скалата се стига по пътека, която минава през малка рекичка и поляна с цветя и билки. Има и заслон с пейки, където може да се отдъхне и закуси по пътя.

Сред местните битуват множество легенди, свързани с този скален феномен. Според една от тях богат човек от региона вдигнал тежка сватба. Докато сватбарите се придвижвали от селото на момата към селото на момъка, натоварени с дарове, срещнали край Медово дрипав просяк. Старецът помолил сватбарите за малко хлебец, но те гнусливо му отказали.Просякът обаче се оказал самият Господ, слязъл предрешен на земята, за да изпита милосърдието и добротата на щастливите годежари. Ядосан от тяхната стиснатост и коравосърдечие, Бог вкаменил цялата сватба.

Много по-разпространен е другият мит, свързан с една голяма любов. На личен и богат момък - Ташко, една година на нивите му се родило толкова много жито, че не успял да го смели във водениците из цялата Чирпанска околия. Тръгнал отчаян момъкът да търси свободна мелница и намерил чак в едно село в края на равното Загоре. Воденичарят съжалил другоселеца и му обещал още на другия ден да смели житото му. Вечерта Ташко се разходил из селото и попаднал на неделното хоро на мегдана. Водела го най-личната мома - Чона. Всички погледи били вперени в нея. Хубава като самодива, играела леко като сърна, сякаш не стъпвала на земата.

Не издържал момъкът и се хванал до хубавицата, въпреки гневните погледни на местните ергени. Ташко толкова харесал Чона, че направо я попитал още на хорото би ли пристанала на другоселец. "Нашите и дума не дават да се чуе за ерген от друго село, но ако дойдеш с годежари, може и да склонят...", дала му да разбере Чона, че и тя го харесва.

Смлял си Ташко житото, прибрал се у дома и още следващата неделя поел с годежари обратно към Чониното село. Въпреки достолепните сватбари, въпреки молбите и кандърмите, родителите на Чона останали непреклонни.

"Не даваме чедото си през девет села в десето", рекли те и отпратили сватбарите. Отчаяният Ташко обаче не се предавал и склонил роднините и близките си вечерта да откраднат хубавата Чона. Скрили се в близката гора и когато паднал мрак, откраднали момата. Тръгнали към момковото село, но се уморили и по изгрев слънце спрели да си починат на хълма над Медово. Тук ги настигнала майката на Чона и проклела сватбарите всички на камък да станат. А майчината клетва е най-силна и винаги стига. В миг всички на камък станали. Младоженецът Ташко и булката Чона сплели в кръг телата си във формата на венчален пръстен. И днес, който се промуши през него, оздравява, а бездетните зачеват.

Друго предание пък обединява двете - за Чона и преобразения като старец Господ Бог. Момъкът е Димо, а момата - пак Чона. Само че като спрели на почивка на Медовското кале сватбарите, пред тях се явил дрипав и немощен старец, който им поискал нещо за ядене и за пиене. Сватбарите обаче го пропъдили с думите, че на скитници и дрипльовци хляб не дават. Само дето старецът не бил обикновен човек, а самият Господ, който бил слязъл на земята да учи хората на ум и разум. И тъкмо той ги проклел на мига на камъни да станат. Така била записана легендата още през 1938 година, дори в района има местност, наречена Чона баир.

Легендите за Каменната сватба са различни, но в едно те съвпадат: скалите лекуват и даряват бездетни с мечтаната рожба. За да се случи това, човек трябва да премине през скалните арки, напомнящи годежен пръстен. Не успее ли – има твърде много грехове, смятат местните хора.