Високите части на тепетата продължават да се обезлесяват и ако там до година- две не бъдат изградени поливни системи, дърветата съвсем ще изчезнат. Думите са на кмета Здравко Димитров , а годината е 2019. Изречени са по време на предизборната кампания. Четири години по-късно прогнозата му е на път да се сбъдне. Продължителните жеги и липсата на дъжд превърнаха тепетата буквално в клади – голяма част от зеленината е изсъхнала и е достатъчна само една искра, за да предизвика пожар.

В края на мандата на Здравко Димитров, през август 2023 година по хълмовете все още няма изградени поливни системи, а наш репортер се натъква на сърцераздирателна за 21 век гледка, в която работници на „Паркове и градини” пренасят поливат с туби от минерална вода  цветята пред паметника на загиналите в Руско- турската война на върха на Бунарджика.

Същата е гледката на Сахат тепе и на Младежкия хълм, но там липсват хората с тубите. Макар, че е още август, трите най- зелени хълма в града изглеждат сякаш листопадът е започнал. Голяма част от дърветата и храстите са изсъхнали, а алеите са покрити с кафява шума.  Жизненообходимите поливни системи на тепетата явно ще останат за следващата предизборна кампания.

Очевидно няма как да влияем на времето, а прогнозите на учените са за екстремни температури за съжаление се сбъдват. Но зелената система ще бъде изключително важна за бъдещето на града, като припомняме, че това лято температурите няколко пъти прехвърлиха критичната граница от 40 градуса на сянка. А сянката в града, за съжаление, не се увеличава. Зеленината в града  особено в големите паркове – тепетата, Лаута, Гребната база не се поддържа системно и са в колапс. Спорадично там се прави благоустрояване от страна на районните кметове, но предимно на ентъртеймънт зоните. В същото време на двете най- големи тепета има басейни, които са празни, а старите системи за напояване, които са поддържали живота на дърветата отдавна не функционират. Всъщност името Бунарджик идва от турската дума ""бунар", което означава кладенец, заради големият брой водоизточници на хълма.  Вероятно някъде отлежават проекти за изграждане на поливни системи, но общината има други приоритети. 

Разписаните планове за управление на зелените площи остават само на хартия, а инвеститори и строители масово не спазват изискванията за процент озеленяване на новите сгради, но това на никой не прави впечатление.  Градските власти са закъснели драматично и без екшън план за спасяване на зелената система, Пловдив ще остане само павета и бетон.  Да се надяваме, че през следващия мандат, той няма да остане само в предизборните програми.