Проф. д-р Стефан Горанов, дмн е пловдивски възпитаник. Професионалната и научно преподавателската си кариера реализира изцяло в Медицинския университет и УМБАЛ "Св Георги" - Пловдив. Има 4 медицински специалности, 2 дисертации в областта на клиничната хематология и над 220 публикации и научни съобщения. Дългогодишен ръководител е на университетската клиника по хематология в УМБАЛ "Св. Георги", където създава първия извънстоличен център за трансплантация на стволови клетки.

Проф. Горанов е бил национален консултант по клинична хематология. Носител е на сребърно отличие на Българския лекарски съюз за "Лекар на годината" за 2011 г. и на наградата "Проф. д-р Константин Чилов” за 2013 г. на Министерство на здравеопазването (МЗ), БЛС и БАН за принос към българското здравеопазване, висок професионализъм и медицинска етика.

С проф. Горанов, консултант по хематология в МБАЛ „Централ Хоспитал“, разговаряме по повод 4 февруари – Световен ден за борба с рака.

- Твърди се, че онкоболните вече живеят много по-дълго в сравнение с миналите десетилетия. Така ли е? И какви са тенденциите в развитието на заболеваемостта?

- Злокачествените онкохематологични заолявания са най-голямото презвикателство пред съвременната медицина – засягат без изключение всички възрастови групи, етноси и раси. Заболеваемостта остава на почти едно ниво, но тези заболявания зачествяват с напредването на възрастта. При увеличената средна преживяемост и застаряващо население – възрастните хора получават за съжаление и това „предимство“. Не случайно се отделят огромни финансови средства за управлението на злокачествените болести - в пъти повече в сравнение с най-честите сърдечно-съдови, мозъчни, инфекциозни и други заболявания. Но има защо.

На първо място има епохален напредък в разгадаване на механизмите за възникване на злокачествените заболявания. Вече се знае как на генетично ниво (спонтанно и често без някаква предиспозиция) се оформя мутиралия клетъчен клон, начинът, по който раковите клетки получават абсолютно биологично превъзходство пред останалите и най-важното - практическо безсмъртие. Разгаданата биология на туморния растеж обаче се превърна в терапевтична мишена. Появиха се нови категории лекарствени продукти, т.нар таргетни и молекулярни агенти, които нямат нищо общо с бруталното въздействие на старата химиотерапия върху клетъчните структури. Те доведоха до немислим досега терапевтичен отговор, който подобри достоверно прогнозата и преживяемостта на болните. Неслучайно онкохематолозите вече отчитат преживяемост, която не скъсява живота за съответната възраст и пол, т.е раковите заболявания се превърнаха в хронично контролируеми болести, както например е диабетът, кръвното налягане и др.

Напредъкът в областта на онкохематологията е немислим без новите диагностични методи, които не само устремно навлязоха в практиката, но и непрекъснато се усъвършенстват. Фенотипизирането - имунохистохимия или флоуцитометрия, молекулярно–генетичните техники и съвременната образна диагностика (РЕТ – скен) доведоха до безалтернативна и изключително точна диагноза. Нещо повече – същите методи се прилагат за проследяването на ефекта от лечението и доведоха до формирането на нови категории за безпрецедентно нови и строги категории ремисия. Например, на молекулярно-генетично ниво - липса на генетичните маркери, отключили болестта, липса на характерните за злокачествените клетки рецептори (фенотипизиране) или постигането на т.нар РЕТ - КТ негативни ремисии, когато липсват данни за метаболитно активни ракови клетки след лечение.

Чрез тези уникални постижения стана възможно т.нар риск-стратификация на болните (отделни подгрупи, изискващи специфично терапевтично поведение), която в момента на диагностицирането на процеса оформя цялата терапевтична визия при пациента, в това число и необходимостта от включването му в трансплантационни програми.  

- Кога болестта се развива светкавично?

- Има агресивни злокачествени заболявания с бърз дележ и натрупване на огромна маса от ракови кетки за кратък период от време или пък при развитието на резистентна популация, когато болестта генерализира и обхваща всички органи и системи. Тези ситуации обаче не представляват изненада за лекуващия екип, защото се познават предварително или се въвеждат т.нар „спасяващи режими“ при резистентните случаи.

- Кои локализации са най-разпространени?

- Не бива да се забравя, че злокачествените заболявания все пак са редки болести само 3-5/100 000 население. Сред тях най-чести са рак на гърдата, ректума, простатата, лимфомите и при възрастните -  миеломната болест.

- Достъпно ли е съвременното лечение?

- Колкото и да звучи нереално, една малка България със скромния си финансов ресурс осигурява и реимбурсира чрез НЗОК основната част от най-съвременните лекарствени продукти, както за първа линия, така и за поддържащо лечение.

- Има ли риск онкологът самоцелно да предпочете някоя от тях, без да е най-удачната за пациента?

- По принцип не. Изборът на лечебната стратегия е дело на специални клинични комисии, а не на отделен лекар. Задължително се прилагат лекарствени продукти или комбинирани схеми, препоръчани и общоприети в международните и национални стандарти. Просто няма как да се започне с лечебен режим, който вече е остарял, не отговаря на рисковия профил на пациента или пък се прилага като ІІ или ІІІ линия терапия.

- Повишава ли се здравната култура на българите?

- Определено, да. Информираността от различни източници (най-вече от електронни) е на много по-високо ниво в сравнение с миналото. Това рефлектира в по-ранна диагноза, респективно по-големи шансове за успешно терапевтично повлияване. И все пак бих препоръчал на първо място периодичните профилактични прегледи и изследването на важни и информативни туморни биомаркери (чрез семейните лекари и отделни специалисти) при т.нар рискови възрастови и професионални групи от населението (тук спада и фамилната обремененост).