Частиците пластмаса с наноразмери имат връзка с развитието на определени видове деменция, включително болест на Паркинсон, твърдят изследователи от университета Дюк. Те са установили промени в протеина алфа-синуклеин в мозъчните клетки и са наблюдавали големи натрупвания на увредени форми на този протеин при хора с болестта на Паркинсон, пише Puls.bg.

Учените са изучавали връзката между наночастиците от полимера полистирол и повишените нива на алфа-синуклеин. При наблюденията си те констатират, че наличието на пластмасата привлича големи струпвания на алфа-синуклеин и се получава химическото свързване между наночастиците и протеините. Това се наблюдава най-вече около клетъчните лизозоми – органели в клетките, които разграждат протеини, въглехидрати, липиди, нуклеинови киселини и всички биологични полимери. Когато обаче протеинът алфа-синуклеин се свързва с наночастиците пластмаса, разграждането му от клетъчните лизозоми се оказва по-трудно.

Алфа-синуклеинът е протеин в мозъка, чиято стандартна функция е да поддържа здравето на нервните клетки. Увреждането на протеина има връзка с невродегенеративни заболявания като болест на Паркинсон, мултисистемна атрофия и първична автономна недостатъчност.

Макар и да не е ясно каква е връзката между алфа-синуклеин и пластмасата в кръвта, е ясно, че под каквато и да е форма в човешкия организъм тя може да му навреди и да предразположи към заболяване. Когато попаднат в околната среда, пластмасите се разграждат до микропластмаси – частици с дължина по-малка от 5 милиметра, те на свой ред се разпадат до наночастици с размер между един микрометър и един нанометър (един нанометър се равнява на една хилядна от един микрометър, а микрометърът е една милионна от един метър).

Попадането на наночастици в кръвта може да навреди значително на здравето. В зависимост от вида пластмаса последиците могат да бъдат различни, но в най-общия случай колкото по-малки са частиците, толкова по-опасни могат да бъдат. Наноразмерите на частиците им позволяват да преминат през биологичните мембрани и да засегнат всяка една система, включително и мозъка. Това може да доведе до високи нива на възпаление и оксидативен стрес в клетките. В доклад от дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия се предполага, че средно един зрял човек приема между 39 000 и 52 000 частици пластмаса на година.