При все по-голямата заплаха от развиване на резистентност към антибиотици, нараства и нуждата от нови стратегии за лечение на животозастрашаващи бактериални инфекции.

Изследователи от университета в Лунд в Швеция и Университета в Копенхаген са идентифицирали алтернативно лечение за бактериален менингит - сериозна инфекция, която може да доведе до сепсис.

Имунната система има няколко начина за защита срещу инфекции на централната нервна система. Изследователите са картографирали какво се случва, когато неутрофилите се намесят при бактериален менингит. Неутрофилите са фагоцитни кръвни клетки, намиращи се в кръвоносната система и тъканите на организма, и осигуряват първата линия на защита срещу бактерии.

Неутрофилите се разгръщат в заразената зона, за да улавят и неутрализират бактериите. Това е една трудна за тях битка, в която неутрофилите обикновено умират. Ако бактериите обаче са възможни за елиминиране, неутрофилите прибягват до други тактики.

Чрез използването на усъвършенствана микроскопия изследователите забелязват, че гръбначната течност при пациенти с бактериаилен менингит е мътна и пълна с бучки, които се оказват неутрофилни извънклетъчни капани (неутрофили, които вече са заловили бактериални клетки). Доколкото при пациенти с вирусен менингит, в гръбначно-мозъчната течност няма неутрофилни извънклетъчни капани.

Проблемът идва, когато заловените от неутрофилите бактерии се задържат в гръбначно-мозъчната течност. Това влияе неблагоприятно върху работата на имунната система за изчистване на бактериите и също така възпрепятства приемането на стандартните антибиотици против бактериите. 

Тъй като неутрофилните извънклетъчни капани се състоят предимно от ДНК клетки, учените се опитват да намерят лекарства, които разтварят ДНК молекулата и неутрализират цялата клетка. Това става благодарение на ензим, наречен дезоксирибонуклеаза (ДНКаза), която по принцип осигурява точно копиране на ДНК молекулата при делене на ДНК клетка.

"Дадохме лекарства, съдържащи този ензим на плъхове, заразени с пневмококова бактерия, която причинява бактериален менингит и показахме, че неутрофилните извънклетъчни капани се разтварят и бактериите изчезват. По този начин бихме могли да улесним значително намаляване на броя на бактериите без използването на антибиотици", казва Тиртханкар Моханти, един от авторите на изследването, цитиран от Neurosciencenews.

Преди антибиотиците смъртността от бактериален менингит е около 80%. С появата на антибиотици смъртността бързо намалява до около 30%.

През 50-те години професор Тилет от университета Рокфелер в САЩ открива бучки в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с бактериален менингит. Той също така открива, че тези бучки могат да бъдат разтворени с помощта на ДНК-аза. Това, в комбинация с антибиотиците намалява смъртността при менингита от 30% на 20%. Това лечение обаче има странични ефекти, тъй като ДНК-азата е извлечена от животни и следователно може да предизвика алергични странични ефекти.

"Развитието на резистентност към антибиотици се ускорява и се нуждаем от алтернативи. Лекарството, което използвахме в проучванията, е терапевтичен биологичен продукт и вече е одобрен за употреба от хора. То не е скъпо. В Индия например бактериалният минингит е основна причина за смърт при децата, така че ще има значителни ползи от използването на такава стратегия за лечение", казва още Тиртханкар Моханти.