Мястото, където живееш, дава или отнема шанса да оздравееш след инсулт. Това е грозната истина за България, която лъсна ден след като отбелязахме Световния ден за борба с инсулта – 29 октомври.

Във Видин, Монтана, Враца, Сливен и Ямбол няма нито една болница, която може да лекува адекватно тежкото заболяване.  Основната причина е липсата на специалисти. Такава няма и в София окръг, но пациентите все пак имат шанс, ако в първите животоспасяващи 4 часа след получаването на „удара”  бъдат транспортирани до столицата.

 Това стана ясно от думите на  акад. Иван Миланов, директор на Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св.Наум" и председател на Българското дружество по неврология.

Той съобщи, че адекватно лечение се прилага у нас от 5 години, но само в 37 болници. То включва инжектиране на медикамент, който разрежда кръвта и трябва да се приложи до 4 часа след получаването на инсулт.

У нас има и четири центъра с обучени специалисти, които могат да помогнат до шестия час, като отстранят механично тромба от мозъка. Най-напреднали са в столичната Окръжна болница – „Света Анна”, както и във варненската „Света Марина”. Таква центрове има още в „Пирогов” и в пловдивската болница „Свети Георги”.

Исхемичният инсулт, който се проявява в 85% от случаите,  възниква когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове, а хеморагичният инсулт - при разкъсване на кръвоносен съд, обясни проф. Миланов. Симптомите са нарушена реч, увиснал устен ъгъл, отпадналост на крак или ръка.

Животоспасяваща е бързината, с която болният стига до медицинска помощ. Ако човекът е припаднал, трябва да се разчита задължително на Спешна помощ, но ако е в по-лека форма - близките биха могли също да го транспортират.

Болничният персонал се обучава, за да се скъси максимално времето от пристигането на пациента на вратата на болницата до първата игла, която трябва да бъде предшествана от определени изследвания. В Окръжна болница са успели да постигнат време от 55 минути.

Смъртността от исхемичен инсулт в България е 4 пъти по-висока от тази в Германия, като през 2015 год. в страната ни смъртните случаи са били 154 на 100 хиляди души, а в Германия - 38 на 100 хиляди, посочи акад. Миланов, цитирайки данни от доклад на Световната здравна организация. Страната ни е на водеща позиция в Европа по брой на инсултите и на инвалидизираните пациенти.

Една от причините е неглижирането на артериалната хипертония, която е основна причина за апоплексията, коментира проф. Арман Постаджиян, началник на отделението по кардиология към столичната болница "Св.Анна" и председател на УС на Българска лига по хипертония.

По думите му, най-сложен е контролът при 40-годишните, тъй като не им се вярва, че страдат от хипертония. Хората неглижират и профилактичните прегледи, които биха могли да разкрият наличието на рискови процеси в начален стадий.

Погрешно е схващането, че ако си диагностициран с високо кръвно, това може да се излекува и да спреш хапчетата. Тръгне ли веднъж хипертонията, тя е до живот, обясниха специалистите.

За високо кръвно се приема, ако стойностите са над 140 на 90. Но от инсулт са застрашени и хора с ниски стойности на кръвното налягане, каза проф. Постаджиян.

След високото кръвно, вторият по риск фактор е предсърдното мъждене, което хората описват като сърцебиене или неритмичен пулс. Това оплакване имат около 20% от хората.

Други провокатори на инсулта са високи стойности на  холестерола и кръвната захар, диабет, прекомерен прием на солена и мазна храна, тютюнопушене, ниска физическа активност и стрес.

Начинът да намалим броя на инсултите е пациентът да обръща внимание на здравето си, категоричен е акад. Миланов.

Следенето на кръвното налягане, редовното измерване на кръвната захар, спазването на хранителен режим, мярката в употребата на алкохол и тютюн, активното движение и избягването на стрес са фактори, които могат и трябва да бъдат контролирани от самите пациенти. При хората над 60-годишна възраст това вече не е пожелателна, а задължителна отговорност - както към собственото им здраве, така и към качеството на живот на близките им.

 Според анализ на Кралския колеж в Лондон, изготвен за Алианса по инсулт за Европа, инсултът е мозъчен пристъп, който засяга годишно 17 млн. души по света. Това е втората най-честа причина за смърт и водеща причина за инвалидизиране при възрастните. Очакванията са годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз (ЕС) да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г., което средно е 34% ръст.  Подобрената като цяло преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние - от 3 718 785 през 2015 г. на 4 631 050 през 2035 г.. Това е  увеличение с почти един милион души или 25% в целия ЕС.