Д-р Веселин Давчев е началник на Отделението по Фтизиатрия към Клиниката по Пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив. Има 40 г. клиничен опит в диагностиката и лечението на белодробни болести, както и в профилактиката на заболяванията на белите дробове. Специалист е по Вътрешни болести, Пневмология и фтизиатрия, Здравен мениджмънт. Има натрупан богат опит в лечението и диагностиката на туберкулоза, плеврити, обструктивни и възпалителни белодробни болести, бронхиална астма, ХОББ, диагностика на доброкачествени и злокачествени заболявания на дихателната система.

- Д-р Давчев, наскоро излезе информация за повишена заболеваемост от туберкулоза в Кърджалийско, предимно от хора, връщащи се от чужбина. Има ли подобна тенденция и в Пловдив?

- От години имаме болни, които идват от Гърция, Германия, Англия, Франция, Белгия и др. Това са болни, за които получаваме информация чрез Министерството на здравеопазването и даваме информация къде отиват, когато разполагаме с такава. Има утвърдена процедура, по която ги посрещаме, извършваме изследване на храчка, правим снимка и т.н., и по тяхно желание ги лекуваме  в България. Тези случаи зачестяват в последните години. Става ясно, че и в големите градове в Европа съществува сив сектор. Хората работят понякога без осигуровки. Живеят в лоши битови условия, спят по много хора в едно помещение и се създават предпоставки за разпространение на туберкулоза. Контактът с болни е едно то условията за заразата.

- Дълго време работихте по Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата. Какво показват наблюденията ви?

- Да, наскоро отчетохме резултатите от 10-годишната работа на Програмите, които подпомагаха Националните програми за превенция и контрол на туберкулозата. Тези Програми бяха съфинансирани от Глобалния фонд, който беше създаден да подкрепи националните програми за контрол на туберкулозата в 18 страни в Европа. Благодарение на активната ни дейност в посока скрининг, профилактика, своевременна диагноза и лечение, средната заболеваемост за България падна два пъти, в затворите – четири пъти. Тоест, поздравихме се с едни добри резултати. Обаче туберкулозата е едно доста коварно заболяване. И нещата не изглеждат толкова розови. Безспорно тези програми чрез Глобалния фонд укрепваха нашата програма, съхраниха дейността в годините, но сега те се оттеглят. И първото предизвикателство е как ще продължим нататък без допълнителното финансиране. Имаме обещание, аз мисля, че има и готовност от страна на държавата в лицето на МЗ, да осигури нашата дейност.

Дълго време финансирането на туберкулозата беше недостатъчно и вещаеше фалити на лечебните заведения за туберкулоза. От няколко месеца, след среща по инициатива на Българското дружество по белодробни болести с МЗ и проявеното разбиране, имаме нова наредба за заплащане. Това е обнадеждаваща стъпка за финансирането на този социално и обществено значим здравен проблем.

Второ, в годините настъпват различни промени в туберкулозното заболяване. Откриваме нови рискови фактори. Например някои съвременни терапии, които лекуват автоимунни заболявания, довеждат до едни специфични промени в срещата между причинителя на туберкулозата и човешкия организъм, който, лекуван с подобен тип медикаменти, не успява да изработи нормалната си защита. И тези болни стават уязвими на заразяване или на рецидивиране на туберкулоза. Подобни болни оглеждаме много внимателно с колегите специалисти, за да видим при какви условия да провеждаме терапията, така че рискът от туберкулоза да е минимален. Освен това обръщаме внимание и на други рискови фактори, които създават понякога и драматични обстоятелства. Може би, подлъгани от успехите, които имаме в последните десет години в намаляване на заболеваемостта, забравяме, че от туберкулозата и в този момент може да се умира. Скоро имахме болен човек със сравнително добър статус и професия, който обаче беше алкохолик, а протичането на туберкулозата при алкохолиците е твърде усложнено. И въпреки провеждането лечение съгласно стандартите на Световната здравна организация, този човек получи тежки усложнения и загина. Така че туберкулозата все още е убиец и причинява изключително голяма инвалидизация при късно диагностициране и липса на лечение.

- Кои са най-застрашените от туберкулоза групи?

- Рисковите контингенти са хора, които употребяват наркотични вещества, на имуносупресивно лечение, алкохолици, безпризорни деца, бежанци, роми. Поради тези сериозни придвижвания на потоци хора, ние действително ще продължаваме да имаме туберкулоза. Ще продължаваме да имаме и доста проблеми в обхващането и обработването на тези контингенти. Имаме и още много предизвикателства и работа по обработка на инфекциозните огнища.

- Какви са вашите съвети в посока превенция?

- С напрежение следя дискусиите относно ваксинациите. Общо взето, нашата ваксина не може да осигури 100% сигурност, но тя е изключително важна в детска възраст. И при наличието на такъв голям процент на инфицираност би следвало да не се отказваме от нея. И би следвало да я правим, както и досега. Тя ще ни осигури намаляване на детската туберкулоза, която също е един от основните източници на туберкулоза по-нататък в живота на всеки отделен човек.

Основният риск е контактът с туберкулозно болният. Става въпрос обаче за по-постоянен битов контакт. Макар че постоянно повтаряни и незначителни заразявания също биха могли да имат значение. Туберкулозният бактерий се открива навсякъде в околната среда, особено в места без пряка слънчева светлина, където може да живее години и да представлява значима опасност. Затова говорим и изследваме рискови групи.

Добре е хората с белодробни оплаквания, които продължават повече от 2-3 седмици или месец – кашлица, храчки или кръвохрак, да бъдат оглеждани и в тази насока. Дори при съвсем запазено общо състояние, без особена загуба в апетит, е добре да се изследва и туберкулоза.

За предстоящата през септември кампания за безплатни прегледи за туберкулоза и новото отделение в Пловдив - очаквайте скоро продължение на интервюто с д-р Веселин Давчев