Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали TrafficNews.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами.

Според иманярите около Асеновград има заровени десетки съкровища. Караджов камък е едно от местата, които примамва с несметни съкровища. Няколко народни предания се разказват във връзка с Караджов камък. Според едно от тях Караджа войвода от асеновградското село Яврово пазел население от нашествията на турците и редовния башибозук. След зверското убийство на местна девойка, Караджа войвода нападнал и избил 25 турци османлии, като оставил само един, който завел и предал на валията в Пловдив с думите, че българите от Станимашко няма да търпят повече зверства и издевателства. Валията се разгневил и изпратил войска, която обградила войводата и го убила на едноименния скален феномен, носещ името Караджов камък оттогава. Преди да умре обаче, Караджа войвода заровил някъде под камъка голямо съкровище. Местните избягват да говорят за Караджов камък, смятат го за нечисто място, а съкровището според тях носи лоша поличба, на този който го открие. Затова и винаги съветват туристите дори да открият някоя монета, да я захвърлят далеч, за да не ги сполети беда и нещастие.

 

Друго предание свързва Караджов камък с близкия и също толкова мистичен Белинташ. Според преданието огромният камък, заклещен между зъберите е част от съпътстващата инфраструктура на космическа площадка, част от която е Белинташ, като при спускането му от НЛО той попаднал между скалите, където и до днес предизвиква възхищението и интереса на мнозина. Според други в древни времена мястото се е използвало за астрономическа обсерватория. Разказват, че заради магнитните сили тук стрелките на компасите полудяват, а часовниците спират. Като приказка звучи легендата, според която в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите, е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива. За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, плячкосани по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят, служителите на боговете от Белинташ закопали тези дарове. Според предсказание на Ванга златото ще бъде открито, когато скалата вземе осем човешки живота. Досега при различни обстоятелства тук са загинали петима души.

Древно богатство, според преданието, е заровено и край село Златовръх, което се намира на 12 километра източно от Асеновград. До 1925 г. се казва Арапово - по името на турското село, основано още при завладяването на България от османлиите върху следи от селище с тракийски произход. На същото място, при разкопки за строеж са намирани сечива от камък, ножове, тесли и брадви, което показва, че тук е имало селище още от новокаменнта епоха. Името Златовръх селото получава през 1934 г. заради легендата, че на възвишението Хисарлъка, намиращо се на 1 км северно от селото, е заровено златно съкровище. То било пренесено от Еней от Троя, когато градът пада опожарен и разграбен. Еней заедно с шепа оцелели троянци съхраняват златната мисирка с 16 яйца и потеглят на север. За това споменава и Омир в произведенията си.

В местността Юсуфов извор между Добралък и Косово пък са заровени дванадесет товара с жълтици в малки бурета. Огромен казан със злато пък бил заровен в резервата "Карамуш" край Югово. За нишан служел старинен мост, който е бил част от стар римски път. Легендата звучала толкова примамливо, че иманяри дори съборили моста, ала така и не стигнали до златото.