През последните години расте броят на новините за опустошителни земетресения в различни точки на света, погубили живота на стотици и дори хиляди души. Трусове не липсват и у нас, но далеч по-слаби и за щастие се разминаваме почти без последствия. В края на миналата година пловдивчани усетиха няколко труса, като последният по-силен бе на 26 ноември. Епицентърът на труса бе в Клисура, но се усети и под тепетата, тъй като магнитудът бе 4.4 по скалата на Рихтер.

Сила, достатъчна да се усети само на по-високите етажи на сградите, но не и да създаде паника.  Тази година, обаче се навършват 90 години от земетресение, което разрушава над една трета от сградите в града. Няколко дни след голямото земетресение в Чирпан на 18 април 1928 година силен трус люшва Пловдив. 23 души намират смъртта си, а 195 са ранени. Над 3600 сгради са напълно унищожени, а 3100 полуразрушени.

Разрушени са 8 църкви, 23 училищни и 302 обществени сгради, като в това се включва Военният клуб и Католическата болница. Щетите са за над 620 милиона лева.

Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво. Техните майстори много добре са знаели, че градът е  в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер – той вече е използвал бетона. 

Разрушена  е красивата сграда на Военният клуб, след това той е ремонтиран, но сградата вече е загубила внушителната си осанка. Напукан е и Домът на благотворителността, дарен от Кудоглу.  

Историческите свидетелства говорят, че в продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Очевидци разказват, че първо рухват покривите на сградите, после се разцепват и стените. Почти цялото население на Пловдив и Чирпан се евакуират в полето.  

След разрушителния трус много пловдивчани се изнасят на палатки и бараки в Цар - Симеоновата градина. Въпреки преживяната загуба и страха от неизвестното от палатките не се чували вайкания и плач, а песни и  музика. След земетресението идва времето на “помощите” и на тяхното разпределение. И както става често в България, на опашките за паничка супа и чамови дъски  редом с бедняците се нареждат и “начервосани дами с кожени палта”, разказва възрожденецът Недко Каблешков в книгата си "Страшната народна злочестина".

 

Пловдив и цялата му прилежаща област за обявени от властите на бедствени райони. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатите места, защото телефонните връзки със селищата са прекъснати.  

Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението

На 25. 04. 1928 година народното събрание приема закон за подпомагане на пострадалите, въз основа на който в следващите три години са изразходвани около 877 млн. лева за възстановителна дейност.

Това земетресение е известно като Пловдивското. Подобни бедствия са засягали Пловдив и преди. В 1750 година, града също е разрушен от земетресение. В „Единбурския географски речник” е отбелязано че: „Ужасно земетресение, което се случи в 1818 година, при което градът Филипополис беше в голямата си част разрушен. Сериозни щети на града нанася и земетресението в 1904 година”