Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Създадена е японската компания Хонда.

Honda Motor Company е японски производител на автомобили, камиони, мотоциклети и скутери. Произвежда също автомобили с висока проходимост, плавателни съдове, електрогенератори, корабни двигатели и градинарски машини.

Хонда е шестият по големина производител на автомобили в света и втори в Япония след Toyota, заемайки тази позиция през 2001 г., когато изпреварва Nissan. Също така компанията е най-големият в света производител на мотоциклети, както и на двигатели с вътрешно горене, с производство от над 14 милиона двигатели годишно.

Още от ранна възраст, основателя на Honda, Сойчиро Хонда (1906-1991 г.) имал интерес към автомобилите. Той е работил като механик в японско тунинг ателие на име Art Shokai, където тунинговали коли за състезания. Като самоук инженер, той работи по дизайн на бутало, което се надява някой ден да продаде на Тойота. Първите му скици били отхвърлени, но Сойчиро продължава да работи неуморимо, за да усъвършенства дизайна, дори връщайки се на училище и залагайки в заложна къща бижутата на жена си. В крайна сметка, той спечелва договор с Тойота и построява фабрика, за да изработва бутала за тях, но сградата е унищожена при земетресение. Поради недостиг на горива по време на Втората световна война, Хонда не е в състояние да използва колата си, а новата му идея да прикачи малък двигател към велосипеда си привлича голямо любопитство. Тогава през 1946 г., той основава Технологичен институт Хонда (англ. Honda Technical Research Institute) в град Хамаматсу, Япония, за да разработва и произвежда малки двутактови мотоциклетни двигатели. Призовавайки 18 000 собственици на магазини за велосипеди в Япония да вземат участие е съживяването на една нация, разкъсана от война, Сойчиро получава необходимия капитал за да проектира първия си мотоциклет, Honda Cub. Това събитие бележи началото на Honda Motor Company, която за кратко време след това ще прерасне в най-големия производител на мотоциклети в света.

За да сформира компания, Сойчиро Хонда обединява усилия с инвеститора Takeo Fujisawa, който познавал от 1940-те години. През 1949 г., Fujisawa осигурява капитала, заедно с финансовата и маркетингова стратегии необходими за започване на нова компания. За разлика от Fujisawa, чийто мотив за създаване на компанията е чисто търговски, Honda бил мотивиран от идеята да създаде за себе си сигурна финансова основа, за да може да преследва своите мечти и амбиции като например мотоциклетния спорт.

През 1956 г. Хонда навлиза на пазара в САЩ и успява да се позиционира успешно, продавайки малки мотоциклети. В началото на 1960те, компанията започва производството на автомобили и участва в Формула 1 за да подпомогне технологичното си развитие. Благодарение главно на усилията им във Формула 1, Хонда се утвърждава като високотехнологична компания, чийто имидж е разпознаваем не само в Япония, а в цял свят.

Първият масово произвеждан от Хонда автомобил е бил мини пикапа T360, който излиза на пазара през август 1963 г. Той е задвижвам от малък редови 4 цилидров мотор с обем 356 cc, и попадал в по-евтината данъчна категория "Kei". Първата пътническа кола на Хонда е спортният автомобил S500, който последвал товарния T360 през октомври 1963 г. Задните колела били задвижвани от верига, свидетелстваща за произхода на компанията – мотоциклетното производство.

В Барселона, Испания е открит стадион Камп Ноу.

Камп Ноу е домът на Футболен Клуб Барселона от 24 септември 1957 г. Оценен е от УЕФА с 5 звезди, домакин е на множество международни срещи от висока класа и финали на Шампионската лига, най-последният от които е през 1999 година. Има капацитет от 99,786 души, което го прави най-големия в Европа и 11-ти в света. Официалното му име е Estadi del FC Barcelona (Стадион на ФК Барселона) до 2000 година, след това управата на отбора гласува за смяна на името на Ноу Камп. Срещу стадиона се намират Palau Blaugrana -стадион за закрити спортове,към него предналежи Ледената пързалка, стадиона за ледено-базирани игри. Точно зад комплекса е Mini Estadi, стадионът където ФК Барселона Атлетик (Барса Б) играе мачовете си.

ФК Барселона трябвало да разрушат стария си стадион Camp de Les Corts, който събирал 60,000 привърженици. Ноу Камп е построен между 1954 и 1957, проектиран от архитектите Франсеск Митянс-Миро, Лоренцо Гарсиа Барбон и Хосеп Сотерас Маури. ФК Барселона печели първия си двубой на Ноу Камп по доста впечетляващ начин, победа 4-2 срещу Легия (Варшава), като първия гол на новия стадион отбелязва Еулогио Мартинес. Над 99,000 фенове са присъствали на това събитие. Капацитетът на стадиона е променлив, при отварянето си е бил с 93 053 места, но нараства до 105,000 за Световно първенство по футбол през 1982. След това капацитетът намалява през 1990-те години на миналия век до малко под 99,000. В съоръжението се включват магазин за сувенири, мини терени за тренировките, както и параклис за играчите. В стадиона също е и най-посещавания музей в Каталуня – El Museu del Barça, който има 1,200,000 посещения всяка година. Музеят е открит през 1984 под президенството на Хосеп Луис Нунез. El Museu del Barça показва 1420 антики, свързвани с историята на ФК Барселона, 420 от които са трофеи.

Ноу Камп е домакин и на много други големи събития извън сферата на футбола. Стадионът е бил сцена на известни музикални концерти, включващи изпълнения на: Пинк Флойд, Майкъл Джексън, U2, Франк Синатра, Хулио Иглесиас, Стинг, Тримата тенори: Хосе Карерас, Пласидо Доминго и Лучано Павароти и др.

Български изпълнителни също са се подвизавали на митичния стадион. През 2004, като част от кампанията по освобождаването на българските медици в Либия, пред препълнения Ноу Камп Слави Трифонов изпя песента „Йовано, Йованке“.

По случай 50-ият юбилей на стадиона клубът започва международен търг за набиране на архитекти, които да разработят проект за ремоделирането на стадиона. Целта на проекта е стадионът да е в една интегрирана и силно видима градска среда. Макар и не с цел за значително увеличаване на капацитета, по план трябва минимум 50% от местата да са под козирка.

На 18 септември 2007 година английският архитект Норман Фостър и неговите работници са подбрани да реструктурират Ноу Камп. Плановете предвиждат капацитетът да се увеличи с 10 000 места, а очакваната стойност на проекта е 250 млн. евро.

Стартира първото българско частно радио FM+.

Радио FM+ започва излъчване в София в 17:16 часа на 15 октомври 1992 г. с песента "Radio Ga Ga" на Queen. То е първото частно радио в България, създадено от Петър Пунчев, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов. Получава първата лицензия за частно радио в България на 24 септември 1992 г. и започва излъчване на 15 октомври същата година в ефира на София. През годините се разраства до национална радиомрежа и в момента достига до над 16 града на страната.

 Радио FM+ е първият бранд, наложил визията за модерно и професионално радио звучене в България, марка поставила основите на частния радио бизнес у нас. Радио FM+ е име-легенда, с много награди, доказващи силата и имиджа  на бранда. Доказана школа за качествени и интелигентни  радиоводещи: Ива Дойчинова, Калина Стефанова, Евелина Павлова, Мартен Роберто са само част от блестящите гласове, минали през ефира на радиото.

 Радио FM+ е многократно награждавано за свои промоции и кампании в полза на обществото: два пъти е Радио на годината (2003; 2005), печелило е и наградата "Сирак Скитник" на БНР. В ефира на FM+ звучи стилна селекция от поп, соул, поп-рок и R&B музика от 90-те години до днес.

 Формат: Modern АC.  Покритие: Национална верига с 9 честоти: София - 94.9MHz; Варна - 94.6MHz; Пловдив - 89.1 MHz;  Русе - 94.4MHz; Велико Търново - 100.3MHz; Стара Загора - 90.3MHz;  Сливен - 94.2MHz; Свиленград - 97.6MHz; Благоевград - 99.9MHz;

 Информация: fmplus.net

 

На тази дата рожден ден празнуват:

 Александра Раева - българска певица и актриса. Родена е на 24 септември 1980 г. в София. Родителите ѝ са актьори – Илия Раев и Наталия Бардская. Сестра ѝ Веселина Раева е актриса и преподавател в НАТФИЗ. От 2001 до 2006 г. е част от „Шоуто на Слави“ и взема участие в турнетата на „Ку-ку бенд“. Започва самостоятелна кариера през 2006 г. От 2011 до 2014 г. играе Нина Роси/Росица Николова в сериала „Седем часа разлика“. През 2016 води кулинарното реалити „Bake Off: Най-сладкото състезание“, заедно с Рафи. През 2017 г. участва в българския дублаж на филма „Смърфовете: Забравеното селце“, в ролята на Смърфурия (озвучавана в оригинал от Мишел Родригес). Заедно с Мария Игнатова са водещи на „България търси талант“ и „Екс Фактор“. През 2020 г. е част от детективите в „Маскираният певец“ по Нова.

Александрина Пендачанска - българска оперна певица, сопран. Родена е на 24 септември 1970 г. в София. Дъщеря е на оперната певица Валери Попова и внучка на диригента и цигулар Саша Попов. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“. През 1987 г., едва на 17 години, дебютира с ролята на Виолета в операта „Травиата“ на Джузепе Верди и през следващите години печели награди от няколко международни конкурса. На 19 години печели конкурса „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари, Международния певчески конкурс в Билбао и конкурса UNISA в Претория. Работи в различни оперни театри, най-вече в Италия и Съединените щати. Участва на фестивала „Аполония“ за първи път през 1989 г. Пее заедно с майка си в концерт в църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Второто ѝ участие на „Аполония“ е през 1999 г., когато пее в градския амфитеатър със съпровод на Плевенската филхармония и диригента Георги Нотев. И за трети път през 2012 г. Има три номинации за награда „Грами“ - за участия в записите на „Агрипина“ и „Милосърдието на Тит“, под диригентството на Рене Якобс.

Росен Манчев – български художник. Роден е в София на 24 септември 1966 г. През 1985 г. завършва ССХУ по приложни изкуства по специалност „Детски играчки“, а през 1993 г. – ВИИИ „Николай Павлович“по специалност „Промишлен дизайн“, профил „Дизайн на детската среда“ с магистърска степен. Още като ученик в 11 клас в ССХУ по приложни изкуства започва да рисува за комикс списанието „Дъга“ сериалите „Преди много, много години...“ и „Ян Бибиян“. Като водещ художник в „Хемимонт Геймс“ участва в екипа, създал първата българска компютърна игра „Цар: Тежестта на короната“ (Tzar: The Burden of the Crown) – стратегия в реално време с фентъзи елементи 1999 г. През 2001 г. започва работа в Black Sea Studios, където е водещ художник при направата на „Knights of Honor“ – компютърна игра в жанра стратегия в реално време (2004, PC). От 2004 до 2010 г. е арт директор в рекламна агенция 5th DEGREE, а от 2011 г. – арт директор в Crytek Black Sea.