Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега ще ви покажем в новата поредица „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни.
Ето как емблематичното кино „Балкан“ от двуетажно архитектурно бижу се превърна в бинго зала.
Красивото здание е изградено в периода 1939-1940 г. Управител и собственик на киното бил Павел Богданов-Павлето – интелигентен мъж, който по рождение бил джудже. Мнозина го задявали и подигравали, но в същото време не пропускали прожекциите. Началото им се оповестявало с гонг. След три предупреждения зрителите трябвало вече да са се настанили на местата си. Служителите дърпали завесата и магията завладявала салона. Времената обаче нанесли своите промени върху сградата. Красивият ресторант изчезнал за надграждането й през 70-те години на 20 в.
По спомените на един от операторите в киното – Васил Груев-Васконти, там се настанили профсъюзите, но салонът продължил да бъде един от най-актуалните за феновете на филмовото изкуство. Тогава по коридорите не било изненада за срещнеш я Цветана Манева, я Катя Паскалева или пък Невена Коканова. Там гостували всички големи имена в българското кино.
Трудният път на забвението за емблематичното пловдивско кино настъпи в началото на демокрацията. През 90-те години на 20 в. започна масовото раздържавяване на кина. Немалка част от сградите бяха реституирани, а други - просто разпродадени. Кино мрежата в България бе почти унищожена.
За радост Пловдив не изуби всичките си кино салони, както се случва в немалко български градове. В „Балкан“ обаче прожекционният апарат замлъкна завинаги. Сградата попадна в ръцете на предприемача Соломон Анжел. Вместо насладата от филмовото изкуство вътре стотици пловдивчани се отдадоха на хазарт и то до степен да продават имуществото си. Бингото тотално заличи славата на кино „Балкан“.
По разказа на един от участниците в предаването Евгений Тодоров "Непознатият Пловдив" Тодор Тодоров към 1990 г. наследниците на сградата надхвърляли 30 души. Според закона за реституцията те започнали да се събират, защото били разпръснати по света. Накрая започнали и да делят. Един от по-възрастните хора с дял в сградата казал: "Ех, защо Тодор Живков не остана на власт още няколко години, та да можем да измрем като добри роднини и приятели".
Двуетажното кино "Балкан" с ресторанта отгоре
Още от категорията
На този ден: Отбелязваме Световния ден на добротата