Църквата почита паметта на Св. Йосиф Обручник на днешния ден. Той е бил от царски род. За свети Иосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и създал деца. 

След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. Той бил толкова праведен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. 

Когато той бил вече стар, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него. Тя обаче му била дадена за съхраняване на навинността и, а не за плътски, действителен брак. Той служел както на майката, така и на сина и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си. Макар и от знатен род, Йосиф не бил заможен. Работил като дърводелец, за да изкарва прехраната си.

След като живял сто и десет години, свети Иосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, който ще освободи и ще спаси човешкия род.

Църквата почита и още един светец - Давид. Той е е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма.

Според Библията, по времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия Самуил, е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение, неговият избор се спрял именно на Давид, тогава все още невръстно дете. Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Давид и Йосиф.