През цялата си история Пловдив е бил убежище за представители на различни етноси, култури и религии. И днес градът представлява пъстра палитра от цветове, вкусове, спомени и истории, за която, за добро или лошо, са допринесли през вековете различни нации.

След като преминахме по стъпките на възрожденците, днес ще отделим малко внимание на тези къщи, църкви и паметници, които придават на Пловдив по-различна светлина. Благодарение на тях живеем в един мултикултурен град, който спокойно можем да наречем столица на толерантността и взаимното разбирателство. 

Още през Средновековието в Пловдив се заселили първите арменци. За присъствието им на територията на България черпим сведения от въпросите, които княз Борис изпраща до папа Николай през IX век, малко преди покръстването на българите. През по-голямата част от този период Пловдив бил гранична крепост и често преминавал в чуждо владение. Честа била практиката и на византийците, и на българите, и на всички завоеватели да изселват местното население на някои градове след завоюването им, за да го изпратят в пограничните си територии. Така се стигнало до няколко по-големи изселвания на павликяни - представители на арменска религиозна общност, през през VIII и X век. През следващите векове последвали още няколко значителни изселвания, а в последствие арменците заживели заедно с местното население.  След обявяването на самостоятелна арменска църква през средата на XVII век в Пловдив се обособила и арменска махала около църквата "Сурп Кеворк".

Именно от църквата започва и днешната ни разходка. Тя се намира в Стария град, в подножието на Небет тепе. Първоначално е била православна, посветена на Св. Георги Победоносец, но през 1767 била преотстъпена на Пловдивската арменска епархия. Това е единствената църква с отделения извън централното, обособени за мъже и жени. В двора й се намира т. нар. хачкар - каменен паметник, разпространен в Армения. Монументът, който бил издялан от туф в свещения арменски град Ечмиядзин, бил дарение от арменската общност в навечерието на 90-тата годишнина от геноцида. 

Храмът е част от цял комплекс, обединяващ църква, училище и културен дом.  Първото арменско училище в града е открито през  1828 година, а през 1864 година то прераства в класно. Повече от столетие арменските училища се помещавали в различни сгради. През 1976 година, заради съществуващия в страната режим, школото било закрито. Днешното учебно заведение ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян” отворило врати през учебната 1990 година. 

Точно срещу училището и църквата, на ъгъла на улица „Артин Гидиков“,  се намира къщата на Месробович, която понастоящем е преустроена в галерия. Месробович бил богат арменски земеделец и лихвар, близък на Степан Хиндилиян. Домът му бил построен през 1846 година, но в края на миналия век изгорял до основи при пожар. Днес красивата къща и възстановена и е приютила две от постоянните експозиции на Градска художествена галерия – тази на Цанко Лавренов и още една, посветена на Мексиканското изкуство. Тъй като сме тръгнали на среща с различни култури, ще разгледаме експозицията, която е източник на автентична информация за мексиканската култура. 

Самата улица, на която се намира домът на Месробович, носи името на пловдивския възрожденски търговец Артин Гидиков, спасил живота на 52-ма осъдени български революционери. На същата улица се издига и разкошната къща на Степан Хиндилиян. Вече ви разкарахме за впечатляващия интериор на една от най-красивите възрожденски къщи в Старинен Пловдив. След Освобождението Хиндилиян предоставил дома си за убежище на арменските бежанци. Това било по време на масовите убийства и депортации на арменци в Османската империя след потушаване на възстанието през 1894-96 година. В следствие на геноцида, близо 20 000 арменци избягали в България. 

Връщаме се на улица „4 януари“, за да минем покрай къщата на самия Артин Гидиков, строена в средата на 19-и век. Домът на пловдивския възрожденец е построен по поръчка на тъста му Хиндилиян и подарен като зестра на дъщеря му. Изографисан е от чирпански майстори, но за съжаление, не е достъпен за постоянни посещения. 

Спускаме се по улица „Съборна“, по която можем да се насладим на още няколко чудесни възрожденски църкви и храмове, за да стигнем до подножието на Стария град и Джумая джамия. Пловдив заварил Освобождението с 53 действащи джамии. От тях в момента могат да бъдат разгледани две - това са Улу Джумая Джамия и Имарет Джамия. Смята се, че първият мюсюлмански храм на това място бил построен на мястото на старата българска църква „Св. Петка Търновска“ скоро след завладяването на града от османските турци през 1364 година.  Видът на зидарията на сегашната джамия навява на мисълта, че е строена от български майстори. 

Продължаваме разходката си по улица „Христо Данов“, за да стигнем до еврейското читалище „Шалом Алейхем“. Евреите в Пловдив били сравнително голяма общност през последните 2 хилядолетия от историята на града ни. Според сведенията започнали да се заселват тук на малки групи още през III век пр. Хр. Шест века по-късно общността им значително се била разраснала. Тогава била построена и първата синагога, която и днес се намира под бул. „Мария Луиза".

Читалището носи името на един от големите еврейски писател Шалом Алейхем. Разполага с богат фонд от енциклопедии, художествена литература, справочници. За най-любопитните, то е неизчерпаем извор на еврейска история. Седалище е на няколко музикални школи за талантливи деца, организира и езикови курсове. "Шалом Алейхем" участва в културния живот на Пловдив с редица инициативи, а всеки гражданин има достъп до информацията, с която разполага. 

Продължаваме разходката си към Дондуковата градина. Там, в непосредствена близост до Дома на младоженците, се намира уникалния по рода си Паметник на благодарността. Монументът е изграден във вид на ритуален рог, а надписа на него гласи:  "С благодарност на всички, които помогнаха за нашето спасение на 10.03.1945г.От признателните евреи". Посланието е преведено на три езика - български, английски и еврит. 

Пресичаме бул. „6-ти септември“, за да стигнем и до еврейската синагога. Еврейската общност по наши земи значително се разраснала в следствие на гоненията в Испания. След XV век в близост до днешния площад „Съединение“ се появил и голям еврейски квартал. Местните евреи си имали и стара синагога, която за съжаление била разрушена. До нея било изградено и духовно училище – „мелдар“, където бил изучаван Талмудът – основен източник на законите, обичаите и моралните ценности в юдеизма.

Днешната синагога се намира недалеч от старата – на ул. „Цар Калоян“ № 10. Построена е през 80-те на XIX век, малко след Освобождението. Трябва да отбележим, че посещението на храма изисква предварителна уговорка, освен ако не присъствате на някоя от петъчните служби. Името й „Цион" произхожда от хълм, който се издига непосредствено до Стария град на Йерусалим. Името често се използва като синоним на целия град.

Намираме се недалеч от Имарет джамия, откъдето започва друг маршрут, посветен на културните паметници от османско време. И тъй като маршрутът отговаря на духа на днешната разходка, ще минем и покрай красивата джамия, преди да стигнем до Чифте баня. Построената през XVI век баня, днес е преустроена в зала за изложби. До края на май 2018 година в нея ще гостува временната изложба „От Андалусия до Ориента: Среща на цивилизации“.

Сега продължаваме разходката си по османския маршрут. Съвсем скоро ще се върнем и за своеобразно продължение на тура, в рамките на което ще разгледаме и пловдивските храмове.